Advance bravely - Давай смело

108. Голички, обезкосмени топки

- Защо толкова усилия? Не, не! Няма нужда от операция. По-добре да се спрем на физиотерапия.
- Но вие вече подписахте, че сте съгласен за операцията - размаха документите в ръка сестрата.

Подутото лице на Ся Яо показваше колко е стресиран в момента. Какъв мъж си ако нямаш косми, които да прикриват мъжеството ти?! А и да не говорим кой точно ще направи това почистване на кожата. Няма да е някоя сестра от болницата, нали? (Как кой? То е ясно! Батко може всичко!)

Сестрата веднага разбра притесненията му и побърза да поясни.
- Роднините ви ще се погрижат за премахването на космите. Ето тук се намира всичко необходимо – стерилно е, така че може да го използвате свободно. – Тя им подаде една чантичка, след което напусна стаята.

Юен Дзун отвори стерилната чантичка и извади бръснача и крема за бръснене. После отметна завивките и посегна към долнището на Ся Яо.
- Ей, какво си мислиш, че правиш? - побърза да спре ръцете му Ся Яо, а на лицето му се четеше колко е уплашен в този миг. - Няма нужда да правиш нищо. Сам ще се избръсна. Ти… Ти се обърни на другата страна.

 Юен Дзун се опитваше да остане спокоен, макар и да се ядосваше малко, но все пак изгледа Ся Яо със загрижен поглед.
- Наистина ли ще можеш сам да се справиш?! Дори не можеш да седнеш нормално, а очите ти са толкова отекли, че едва ги отваряш! Ами ако се порежеш!
- Ако ми помогнеш, ще мога да седна нормално, - непреклонен беше Ся Яо.
- Да ти помогна и после съвсем спокойно да гледам как сам се бръснеш?! - подразни го Юен Дзун.

Полицаят замръзна в мига, в който чу тези думи.
- Как така ще ме гледаш докато правя това?! Не, не. Ще ми помогнеш да стана и после ще излезеш. Аз ще се оправя сам.

Юен Дзун изобщо не обърна внимание на думите му, и без да казва нищо повече, смъкна панталоните му.
- Недей, няма нужда ти да ме бръснеш. Сам ще го направя. Разкарай се, ай…ох…ох..(ох я! Инатливо магаре такова!) - Паническото дърпане само докара още болка на Ся Яо и той застена болезнено. 

Юен Дзун сви вежди, сякаш щеше да му се кара.
- За какво викаш толкова? Лицето ти ще отече още повече, ако продължаваш така! Стой мирно и нито „гък” повече! Не е като да не съм те виждал гол, за бога, дори съм те лизал! А ти правиш паник атака от страх, че ще те избръсна!? 

Ся Яо млъкна, но продължи да си мърмори наум. 

Как може бръсненето и лизането да се сравняват? Ако някой друг го бръснеше, щеше да е, защото просто трябва да свърши тази работа и нищо повече. Но ти имаш задни мисли!