Advance bravely - Давай смело

92. Забрави!

Беше чак леко плашещо спокойно в селцето. Навън нямаше много хора, само няколко възрастни, които правеха сутрешните си упражнения. В този почивен ден, децата все още спяха уютно сгушени под завивките си като малки котета.

Сюен Да Ю се огледа наоколо и спря до една възрастна жена.
- Бабо? Бабо, може ли да те питам нещо? – Но Сюен Да Ю така и не можа да зададе въпроса си, защото възрастната дама посочи към ушите си, за да му подскаже, че има проблеми със слуха.

Да Ю се усмихва сконфузено и отстъпи на бабата да мине. В същото това време Ся Яо спря един мъж, около петдесетгодишен, и го попита учтиво:
- Чичо, може ли да те помоля да ни упътиш към къщата на Уан Джъ Шуей?
- Уан Джъ Шуей? Че ние имаме ли такъв човек в селото? – видимо се изненада мъжът.
- Ах, да – баща му е Уан Кай Тай, а майка му е И Чун Цин. – поясни Ся Яо.
В мига, в който чу тези имена, нещо се промени в погледа на мъжа. Изгледа преценяващо Ся Яо от глава до пети.
- Кой си ти? Защо се опитваш да ги намериш?
- Ами… всъщност... С Уан Джъ Шуей сме приятели. – поясни Ся Яо.
Мъжът пред него разпери ръце и заяви:
- Нямам идея къде живеят! – и побърза да подмине Ся Яо.

Сюен Да Ю искаше да срещне някой по-млад. Беше решил, че по-младото поколение по има шанс да познават Уан Джъ Шуей и да знаят нещо за него. Но в мига, в който се споменеше името на Джъ Шуей, всички се дръпваха настрана и казваха едно и също:
- Не знам да съществува такъв човек! Не съм го чувал!
- Майка му е И Чун Цин. – добави Да Ю. 

Мъжът се засмя и влезе обратно в къщата. Смехът му ясно показа, че не желае за разговаря повече. Ся Яо и Сюен Да Ю разпитаха още малко насам-натам и в крайна сметка стигнаха до извода, че хората знаеха за кого питат, но не смееха да говорят. Сякаш домът на Уан Джъ Шуей е голям срам за селото.
- По дяволите, писна ми с тази потайност. – изнерви се Да Ю. – Значи такова семейство е способно да създаде Уан Джъ Шуей. 
- Какво ще кажеш да отидем да потърсим къщата на чичото? Лесно ще я намерим, а и е в съседното село. – предложи Ся Яо.
- Съгласен съм, хайде!
Двамата повървяха известно време, докато не стигнаха до овощна градина, която се оказа собственост на чичото и лелята на Уан Джъ Шуей.
- Има ли някой вкъщи? – обади се Да Ю като почука на вратата.
Показа се една жена, която си миеше зъбите.
- Кого търсите?

Ся Яо се приближи и заговори с най-дружелюбния си глас:
- Вие ли сте лелята на Уан Джъ Шуей?