Advance bravely - Давай смело

85. Още едно предположение

Благодаря за търпението. Без повече да притакам, ето и очакваната 85 глава. Стягайте се, ще има смях!

Двамата тъкмо се отпуснаха, когато телефонът на Юен Дзун иззвъня.

Кой е? – полюбопитства Ся Яо.

Бодигардът хвърли един бърз поглед към дисплея и отговори:

Юен Жу.

Това име накара Ся Яо умишлено да се приближи и да подслушва разговора им.

Братко, бързо си ела вкъщи! – гласът й звучеше притеснено, сякаш нещо лошо се е случило. – В беда съм. 

Но повече разяснения не последваха, тя просто затвори. Юен Дзун се опита да я набере обратно, но телефонът й даваше заето. 

Ся Яо потупа мъжа по рамото.

Какво чакаш? Отивай бързо!

Бърз като светкавица, Юен Дзун облече якето си и изчезна. 

Ся Яо вдигна ъгълчето на завивката, което още пазеше аромата и топлината на Юен Дзун, въздъхна тежко и се сгуши в нея. „Тази нощ трябваше да е невероятна, а вместо това само проблеми изскачат.“

Юен Дзун вървеше с бързи крачки към колата си, но замръзна на място, когато посегна да отвори вратата. – Юен Жу го чакаше в колата от Бог знае колко време. Всъщност не беше изненадан от нейната поява, но лека тъга се прокрадна в него, когато я видя да стои там самичка с тъжно и обидено изражение. 

Мъжът спокойно отвори вратата и седна в колата. Вътре беше тягостно и задушно, затова Юен Дзун отвори прозореца. Двамата седяха в колата, обгърнати от тежка тишина.

Нищо ли няма да кажеш? – сълзи рукнаха от очите на Юен Жу в мига, в който заговори.

Какво искаш да кажа? – леко дръпнато попита той.

Кажи ми, че не си дойде вкъщи, защото си бил тук и си обяснявал на Ся Яо в каква ситуация съм. Кажи ми, че си се опитвал да изчистиш това недоразумение между мен и него.

Юен Дзун запази мълчание.

И последното балонче от илюзорния свят на младата жена се спука. Всички стаявани досега чувства избликнаха като потоп.

Винаги съм смятала, че тези ваши толкова близки отношения са налице заради мен, че аз ви свързвам. Ако не бях аз, вие двамата никога нямаше да се сближите толкова. Но… Но сега разбирам, че не съм нищо повече от помощно въже. По дяволите, още в мига, в който се сприятелихте аз откачих… – заподсмърча тя.