Advance bravely - Давай смело

101. Наваксване с незаконния разврат

Иииии.... Пролъжаваме откъдето спряхме...

За всички, които преживяха глава 100...  Да ви видя сега :P

Ся Яо лежеше задъхан върху Юен Дзу и с полузатворени очи лениво погледна към прозореца.

- Навън се е стъмнило вече.

Юен Дзун го чу, но вместо да отговори, мушна ръце под мишниците му и рязко го дръпна нагоре, докато носовете им не се допряха. Черните му като нощ очи отразяваха огъня, който пламтеше изпепеляващо в него – странна смесица от гняв, притеснение и любов, и който можеше да смаже всеки със силата на емоциите, които излъчваше. Тихичко оръжието му отново беше завладяно от прилива на чувства и вече беше готово за действие, без да показва грам умора и слабост.

Ся Яо се усмихна лекичко по онзи дразнещ и същевременно радостен начин, повдигна глава и го целуна бързичко по устните. Всеки път, когато Юен Дзун се готвеше да предприеме офанзивна атака, Ся Яо прибягваше до тези малки жестове на нежност и внимание като контраатака, и така успяваше да го разколебае изцяло. Сякаш му казваше: „Дори косъм да падне от главата ми, ще е все едно да се наръгаш сам в сърцето два пъти." Това усещане беше толкова близко до щастието, нищо че едновременно с това сякаш хиляди мравчици пъплеха по него и се опитваха да проникнат чак в самите кости. Това мъчително усещане наистина можеше да те докара до пълен екстаз.

Юен Дзун разбираше напълно ситуацията – без лубрикант и стабилна предварителна ментална подготовка, нямаше как да постигне нищо по този въпрос! И макар да изпадаше в противоречие със самия себе си, искаше поне един път да се държи като пълен варварин и да предизвика напълно безпощадно клане, да помете всичко след себе си. Но в мига, в който Ся Яо му покажеше и най-малкия жест на нежност и привързаност, той забравяше за тези си желания, готов сам да се удуши, но не и да му посегне по някакъв начин.

Ся Яо нежно го хапеше по висулката на ухото докато тихичко се смееше.

- Искам да те разпоря. – простичко каза Юен Дзун докато го гледаше с потъмнелите си очи.

Но Ся Яо не обърна много внимание на думите му, вместо това продължи да изследва с език гърдите му. Закачливо го захапа и подразни със зъби стегната плът, а очите му сякаш казваха Е, хайде де, разпори ме! Разпори ме!