Advance bravely - Давай смело

62. Неспокоен

Ся Яо тъкмо се върна вкъщи и Сюен Да Ю се появи.
- Хей, хей, чух, че си пострадал. Много ли е зле?
- Нищо ми няма - обикновена фрактура. - отговори  Ся Яо, без да изпада в подробности.
- Счупена кост е обикновена фрактура за теб? - възкликна Да Ю с глас изпълнен със съчувствие.  - Да не искаш да останеш парализиран?
Ся Яо се опита да се усмихне, вдигна здравата си ръка към врата на Да Ю и отпусна глава на рамото му. Въздишка се откъсна от устните му.
Да Ю го шляпна шеговито по дупето и каза:
- Боли ли те още ръката?
- Не - отговори уморено Ся Яо. - Просто съм разстроен.
- Разстроен?
- Мхм, ето тук. - и Ся Яо посочи главата си.
Да Ю смръщи вежди, извърна леко лицето на Ся Яо и го изгледа изучаващо.
- Какво ти се върти из главата? Кой те подразни? Пън Дзъ ми се обади и каза, че не си се чувствал много добре.
Ся Яо стисна устни. Изведнъж осъзна, че има неща, които дори Сюен Да Ю не трябва да знае.
- Нямам проблеми. Просто ръката ми е счупена и ми е много неудобно да правя дори обикновени неща. Затова се чувствам малко тъжен.
- Само заради това малко неудобство? - възкликна Да Ю. - Ами вземи си бодигард! Кажи му да е неотлъчно до теб 24/7. Ако не можеш да намериш подходящ бодигард, тогава аз мога да вървя след теб по цял ден, да ти помагам с тези досадни малки нещица като например да ти свалям панталоните, да държа малкото ти птиче... (Долу лапите, ей! Панталоните и птичето принадлежат на батко!)
Ся Яо избухна в смях.
- Я се разкарай!
Госпожа Ся избра този момент да влезе и да поднесе различни десерти.
- Какво става? Защо сте толкова развълнувани?
- А, нищо. Просто клюки. - Ухили се Да Ю.
Госпожа Ся покани Да Ю да остане и са сподели вечерята с тях. Това беше първата вечер от половин месец насам, в която  Ся Яо вечеря у дома. За да помогне на сина си, г-жа Ся приготви храни, които да могат да се ядат с лъжица, но това не помогна на Ся Яо да се почувства по-добре.
Видя го как непрекъснато хвърля погледи към часовника.
- Какво става, синко? Защо не ядеш? Да нямаш някакви проблеми?
- Не, мамо. - отвърна Ся Яо и покорно сведе глава.
Сюен Да Ю вдигна парченце месо, почисти го от костите и го поднесе към устата на Ся Яо.
- Отвори си устата.
Без да се замисля Ся Яо отвори уста и пое парчето месо. После каза.
- Искам спагети.
Необичайното му желание ядоса г-жа Ся.
- Колкото е по-неудачно едно ядене за теб сега, толкова по-силно го искаш.
Но Ся Яо не продума, дори не забеляза разговора, който майка му и Да Ю подхванаха.
„Дали да не се обадя на Юен Дзун и да го предупредя, че няма да намина тази вечер? Но пък аз никога не съм му казвал, че ще ям всяка вечер там. Малко е безсмислено да му се обаждам сега. Тогава защо се чувствам толкова неспокоен?“
Когато приключиха с вечерята Ся Яо все още усещаше това изтощително напрежение в гърдите си.
Докато разговаряше с Да Ю непрекъснато поглеждаше към прозореца.
- Имам едно-едничко желание в момента - каза Да Ю.
Отне известно време Ся Яо да събере ума си и да попита:
- И какво е то?
- Да хвана Уан Джъ Шуей на всяка цена!
Ся Яо избухна в гръмък смях.
- Все още ли го мислиш този?
- И още как!
- Тези дни ще работя все от офиса заради ръката. Може да се опитам да поразровя малко за него, да видим дали няма да успея да го закова някъде.