Advance bravely - Давай смело

63-64

Иии малка наградка за търпеливите, задето предният ъпдейт беше толкова кратък ☺☺☺

Премеждията на Ся Яо и счупената му ръка продължават...

63. Тихомълком зад завесите

Сюен Да Ю си отиде и госпожа Ся нахлу в стаята на Ся Яо.
- Нека ти помогна да се изкъпеш. Тази ръка не трябва да се мокри.
Ся Яо се засрами от думите на майка си и смотолеви.
- На колко години мислиш, че съм? Как я виждаш тази? Не се притеснявай, ще я увия с найлон и няма да я намокря, докато съм във ваната.
- Виж се само как се изчерви - засмя се тя. – Чудно, кой ли се разкарваше по голо дупе по цял ден пред мен.
- О, хайде де, мамо, това беше преди цяла вечност, стига си го повтаряла. - Ся Яо постави
ръка на рамото на майка си и лекичко започна да я побутва към вратата.
- Успокой се и си лягай. Способен съм да се оправя и сам. Все пак съм голям вече.
-  Добре, добре, - примири се майка му. - Само помни, че не трябва да мокриш гипса.
Ся Яо отиде в банята и пусна да се пълни ваната. Излегна се вътре и остави топлината на водата да отмие стреса от тялото му. Отпусна се и притвори очи, оставяйки се на сладкия масаж
на водата. Но тогава в съзнанието му нахлуха спомени как Юен Дзун докосва тялото му,  усети как го полазват тръпки и настръхна. Колелото се завъртя безмилостно и в главата му започнаха да се редят само палави мисли. Спомни си и думите на Пън Дзъ и как той беше заявил, че винаги е прав, безчувствен, но прав.
Този хаос от усещания хвърли в смут Ся Яо. Най-добре беше да забрави всичко.
Започна да се търка и мие, но забеляза, че малкото му приятелче беше по-упорито отколкото обикновено. Розовата му главичка се беше показала и чакаше да бъде наказана.
„ Не, не... За бога...“
Започна да се поти. За всички останали мъже по света това беше нещо нормално. Но за Ся Яо, който си мислеше за друг мъж, а душата му беше натежала от тревога и смут, това беше
последното нещо, от което се нуждаеше.
- Стига... - смотолеви си под носа той. - Ще броя до три.
- Едноо... - замръзна за минута. - Двеее - още една минута мина. (не стига, че имаш толкова богат пресен материал в главата си, ми ще се дърпаш! Или просто се обади на батко - с радост ще ти помогне да се отървеш от проблема!)
„Отказвам се.“ С видима неохота го пое внимателно в ръка и се зае с него. Здравата му ръка упражняваше сладък натиск и търкане. Отметната назад глава, подскачаща нагоре-надолу адамова ябълка, свиващи и отпускащи се крака, порозовяла гръд... Това беше Ся Яо в този миг.
По някое време мускулите на дупето му също започнаха конвулсивно да се свиват, а свъсените му вежди разкриваха смесица от удоволствие и болка. Дива и непоносима еуфория се редуваха по лицето, а стоновете и задъхванията, които изпълваха помещението, биха накарали всеки наблюдател да изпадне в несвяст от обилно кръвотечение от носа.
Бяла течност плисна по ръката му, а той замръзна на място за няколко мига преди да се потопи във водата, по повърхността на която, се появиха множество бели капчици.