Advance bravely - Давай смело

86. Изключителна отговорност

Ся Яо имаше известни финансови затруднения, а след онези думи на баща му, направо му идваше да изкопае дълбока дупка и да се скрие в нея. Дълбоко съжаляваше, че се беше държал по този начин. Трябваше да отрича всичко до край и да не личи истината така ясно изписана по лицето му. Трябваше да се измъкне някак  тогава, да каже, че онова под завивките са били дрехите му. Все пак нямаше кой да каже обратното. Как ли щеше да реагира баща му тогава?
Но вече беше прекалено късно, лъжата беше стигнала твърде далеч, за да се опитва да изклинчи от нея.  Но това не променяше факта, че имаше сериозен недостиг на пари. Затова реши да отиде при Сюен Да Ю и да вземе назаем от него. 
Естествено, Да Ю попита за какво му трябват парите и Ся Яо му призна всичко. Разбира се, пропусна да спомене Юен Дзун и ролята му в цялата история. Наблегна на момента, че е бил хванат  в крачка със свалени гащи.
Сюен Да Ю заблъска силно по масата, превивайки се от смях. Не се беше смял толкова от онази караница с Уан Джъ Шуей.
- Толкова ли ти е смешно? – намръщи се Ся Яо.
- Какво да ти кажа? – заливаше се от смях Да Ю. – Държал си в ръка патката си и си се канил да свършиш, когато твоят старец е влезнал в стаята! А имаш нахалството да стоиш срещу мен и да ми се караш?
- Не можеш ли да ме успокоиш поне малко? – изля душата си Ся Яо.
Изведнъж Да Ю млъкна и застана съвсем сериозен.
- Казвай, беше ли напълно гол? – Ся Яо се опита да се овладее и спокойно да кимне  с глава. - А когато баща ти влетя в стаята, къде ти беше ръката? Там ли беше? А краката ти бяха ли изцяло разтворени?
Ся Яо кимна.
- Масажираше ли с ръка бялото си приятелче? Къде точно ти беше ръката? Заиграваше ли се с някоя друга част от тялото си? А когато баща ти влезе, какво ти беше изражението? Сякаш всеки момент „ще стреляш“? Наистина ли не си могъл да си махнеш ръката навреме?
Ся Яо изгуби търпение.
- Нужно ли е да разпитваш в такива детайли?
- Приятел, – подсмихна се самодоволно Да Ю, – просто любопитство, нищо повече.
- Не бъди такъв кретен! Хайде, по-бързо ми дай някакви пари  -  протегна очаквателно ръка Ся Яо.
- Защо не поискаш от онзи Юен Дзун? – изведнъж попита Да Ю. -  Нали се разбирате добре?
Ся Яо и Юен Дзун гледаха да се срещат тайничко, без да попадат на Да Ю, а пред другите се опитваха да се държат като колеги. Затова думите на Да Ю сега го хванаха неподготвен.
- Кой казва това?
- Пън Дзъ, – отвърна внимателно Да Ю. – Той казва, че си ни обърнал гръб и че тичаш само след онова старче.
В действителност Ся Яо беше доста вял в отношенията към приятелите си последно време. Всеки един път, в който Пън Дзъ правеше опит да се видят, Ся Яо беше с Юен Дзун и тренираха – било то бойни умения, или креватни. И така Пън Дзъ, разочарован от отказите на Ся Яо, измисли горното обяснение.
- Та, защо не отидеш да го намериш? – попита пак Да Ю.
„Ако можех да взема от него пари назаем, бих. Но какво ще му кажа – баща ми те взе за надуваема секс кукла? Ще има да ми се смее или по-лошо – ситуацията ще доведе до още по-големи недоразумения.“
- С него не сме изяснили точно отношенията си. (хайде бе!) За такива лични неща мога да се обърна само към теб – заумилква се Ся Яо.
Тези думи бяха достатъчни, за да успокоят Да Ю, но това не попречи да продължи да мърмори.
- Това направо не е за вярване! Когато ти се случи нещо хубаво, никога не идваш да споделиш. Но когато работата опре до взимане на пари назаем, веднага тичаш при мен. Колко ти трябват?
- Ами… – зачуди се Ся Яо. – Всъщност никога не съм купувал подобно нещо, нямам никаква представа колко струва.
- 20 000 достатъчно ли са?
- Едва ли ще е толкова скъпо, нали? – опули се изумен Ся Яо. – Не знам как ще ти върна парите!
- Как пък не! – изгледа го унищожително Да Ю. – Тази мижава сума пари е нищо. С парите, които онова псе Уан Джъ Шуей отмъкна от мен, можеш да купиш нещо истинско на баща ти!
Ся Яо се закикоти.
- Проблемът ти е, че винаги си водил много стриктен живот. Не съм те видял да играеш и да залагаш, къде тогава отива заплатата ти? Вече колко години работиш! Нямаш ли нещо заделено в банката, с което поне да можеш да си купиш секс кукла?
- Майка ми е виновна. Всеки път щом изтегля пари от банката, тя получава известие от тях и започва да ми звъни, и да пита за какво са ми тези пари. (уф, пич, айде стегни се де! Не е като да си на 15 и да те държат на каишка!) Предпочитам да взема назаем пари, за да избегна подозренията на майка ми.
- Майка ти е прекалено строга с теб!
- Страхува се, че иначе ще се бунтувам – въздъхна Ся Яо. – Виж, зарежи, няма смисъл да ти обяснявам това. Трябва бързо да купя това нещо, защото баща ми иска да му го дам тази вечер.
Да Ю се засмя.
- Според мен баща ти няма и най-бегла представа какво е имало под завивките ти. Просто се занася с теб и ти напомня през какво преминава вече толкова години, като живее далеч от семейството си. Мисля, че просто иска да му засвидетелстваш малко уважение и да му купиш кукла.
- Надявам се наистина да е така.