Advance bravely - Давай смело

82. Една крачка по-близо

Готови ли сте? Скривайте се в някой ъгъл и се насладете!

Колата прелиташе по пътя със скоростта на светлината, а северният вятър свистеше оглушително около нея и маскираше в тежките си вопли стоновете и запъхтяното дишане вътре в колата. Сърцата на двамата мъже се свиваха до болка, после се издуваха драстично и сякаш се свързваха с невидима нишка, която беше изопната до скъсване. Едно помръдване на милиметър дори можеше да я скъса. Затова те се опитваха да се контролират, доколкото това беше възможно. Стискаха здраво зъби, вперили очи в пътя пред тях, без да смеят дори за миг да отклонят взора си от него. 

Вятърът беше съборил едно огромно дърво и сега то лежеше безпомощно напряко на пътя, правейки минаването почти невъзможно. Колона от коли се извиваше, докъдето поглед стигне. Ся Яо нямаше търпението да чака в задръстването, затова рязко изви колата в друга посока и я спря пред първия хотел. 

След като платиха на рецепцията, Ся Яо се отправи към стаята, а съзнанието му беше напълно изключило. Вървеше, но сякаш краката не бяха негови. Така и не разбра дали отвориха вратата нормално, или я блъснаха да се отвори, докато и двамата се опитваха да вървят с преплетени едни в други крайници. Но щом вратата се затвори, огнено кълбо избухна в стомаха на Ся Яо. Настървено притисна Юен Дзун до стената, с една ръка притисна челото му назад, а с другата рязко дръпна яката на ризата му. Приближи се плътно до горещото тяло и започна страстно да целува и хапе устните и ушите му, а твърдото му мъжество не преставаше да се търка изкусително в бедрата на Юен Дзун. 

Юен Дзун беше тотално неподготвен за изблика на толкова силна страст у Ся Яо. Целият трепереше, разтърсен до мозъка на костите си от тази помитаща страст и едва успяващ да запази самообладание и приличие. Позволи си за няколко секунди да бъде погълнат от тази стихия, наречена Ся Яо, но после нежно обхвана лицето му с големите си ръце и се опита да успокои и двамата.
- Всичко е наред. Тук съм с теб, нали? 
Ся Яо чу думите му и усети как помитащите го емоции се уталожиха леко, но страстта му не угасна и за миг дори. Плъзна ръка под ризата му и се наслади на усещането от стегнатата, масивна плът, която го посрещна там, докато бедрата му не спираха еротичния си танц. Стихийните огньове, които играеха в очите му, изгаряха всеки сантиметър от тялото на Юен Дзун. Всяко чувство за възпиране, всичките задръжки и упреци, които се бяха трупали в него толкова време, сега заплашваха да излязат на свобода и да повлекат със себе си и двамата в една сластна игра.
- Мой си! – заяви Ся Яо със собственически тон. 
Тези думи пропукаха и последните задръжки у Юен Дзун, и той проговори с плътен, чувствен глас:
- Твой съм. И никой не е способен да ме отнеме от теб – силно притисна Ся Яо към себе си, след което го поведе нанякъде. Чуваше се само тупкането от големите му стъпала по тъничкия под. Изведнъж спря пред вратата на банята. Чу се някакъв  неясен звук, който потъна в дълбините на стаята, а след него долетя едно протяжно ехо.
Горещата вода изпълваше помещението с гъста пара, докато двете преливащи от очарование мъжки тела се извиваха и търкаха едно в друго. Топлата вода се стичаше от главите им, нежно обгръщаше в сладка милувка красивите им лица и се спускаше бавно надолу към онази най-първична необуздана мъжка красота. 
Ся Яо вплете пръсти в гъстата, плътна черна коса на Юен Дзун и трескаво затърси устните му. Изгарящо бавно прокара език по брадичката му и се отправи надолу към адамовата ябълка, а ръцете му не спираха да шарят по здравите, твърди като стомана мускули на този Адонис. Изстиска малко душ гел в шепата си и нежно започна да го втрива в косата му, докато бялата пяна не увеличи обема си драстично (точно колкото и горещият член долу беше набъбнал).