Advance bravely - Давай смело

112 Неспокойно сърце

Юен Дзун повдигна завивките, които скриваха Ся Яо, и го посрещна познатото красиво лице на младия полицай. Тук-там все още имаше незараснали драскотини, но това, което покори Юен Дзун още в началото и съблазни прокълнатата му душа, бяха очите на Ся Яо. Ако останеха някакви белези по тях, то със сигурност сърцето му щеше да кърви цял живот. 

Бодигардът се канеше да го нахока, но като видя нараняванията, обидните думи замряха на устата му. Когато видя това, една дяволита усмивка заигра по лицето на Ся Яо. Уви ръце около врата на Юен Дзун и го придърпаха върху себе си, видимо доволен от играта, която играеха.

Юен Дзун беше изумен от реакцията на мъжа срещу него. Пръстите му се вплетоха в косата на младия полицай и леко повдигнаха главата му, за да може да впие пронизващите си очи в него.
- Е, ще забравиш ли цялата история с различните очи?

Ся Яо се замисли и установи колко е щастлив всъщност, че със Сюен Да Ю имаха възможността да сложат край на онова неизказано притеснение, което ги глождеше и двамата. 

Усмивка се разля по лицето му и с ръка потупа Юен Дзун по гърба. 
- И ти ли ме имаш за толкова арогантен? Какво толкова има? Това е само лице, нищо повече! Какво лошо има в това очите ми да са различни по големина? Даже е много готино! (аха, на кого ги разправяш тия!?)
- Модерно е. Няма нищо страшно в някой и друг белег! Всъщност е доста мъжествен!
-  И да ми съсипят лицето, няма да ми пука!

Ся Яо говореше толкова сериозно, че човек не би повярвал, че предната вечер е изкарал неспокойно, притеснен какво ще се случи с лицето му. Юен Дзун можеше само да си представи как би изглеждал Ся Яо, когато хората посочват белезите по лицето му. И затова сегашното поведение на младия мъж го притесняваше. 

    Докато обмисляше всичко това Юен Дзун бавно плъзна ръката си към скута на Ся Яо. Откакто Ся Яо се беше сдобил с меките обезкосмени топчета, Юен Дзун изпитваше огромно задоволство да го докосва там. Това го възбуждаше всеки път, щом докоснеше нежната кожа. Но днес имаше нещо различно. Когато ръката му продължи нагоре усети липсата на дрехи, които да държат скрито бинтованото бедро. А малко по-нагоре го посрещна и вече по-развълнуваното малко дяволче. 
- Недей! - Ся Яо спря проучващата ръка на Юен Дзун, а той отметна изцяло завивката. Картината, която се разкри пред него го накара да повдигне изненадано вежда.