Advance bravely - Давай смело

58. Задават се проблеми

Какво ли вещае хоризонтът...?

Отново беше петък, а Ся Яо отдавна беше приключил с всичката работа, но стрелката на часовника така и не искаше да помръдне от 15:30. Имаше още толкова време докато приключи работното  време... 
Докато Ся Яо броеше минутите до тръгване, в отдела получиха спешно повикване. Обектът, наречен Джао Сян, бе рецидивист, престъпник, който още на 16 години бе наказван с общественополезен труд заради сбиване. През следващите 20 години е бил подсъдим поне 8 пъти - за залагания, унищожаване на обществена собственост  и  побой. Многократно осъждан, затварян, глобяван и наказван.
Този път полицията получи информация, че Джао Сян притежава незаконни оръжия и ще ги продаде тази вечер. Затова целият отдел беше вдигнат на крак. След като обсъдиха ситуацията, Ся Яо и колегите му тръгнаха към Джао Сян, облечени в цивилни дрехи. Бяха подготвени и за ръкопашен бой.
Беше шест часа когато Ся Яо тръгна да се качва по стълбището на първия етаж на сградата, в която смятаха, че се намира Джао Сян. Но изведнъж се разнесоха гласове от горните етажи, а лампите светнаха. Когато погледна нагоре Ся Яо видя петима мургави мъже, водени от самия престъпник. Джао Сян е смятал да започне по-рано сделката си, отколкото бяха информирани полицаите. А и се оказа, че  се беше обградил с повече хора, отколкото очакваха.
Такива ситуации сериозно притесняваха Ся Яо и Чан Тиен.
- Всичко е наред! - Ся Яо запази спокойствие и продължи да се прави сякаш всичко наистина беше наред. - Просто правете каквото правя аз.
Но Джао Сян беше информиран за присъствието на Ся Яо и двамата му колеги, затова престъпниците посрещнаха полицията с оръжия, мачете и метални тръби в ръцете, и започнаха да стрелят по посока на полиците.
Настана бой в малкия коридор. Ся Яо и останалите полицаи можеха да разчитат единствено на палките си и на голите си ръце да се справят с петимата престъпници, за да предпазят случайните минувачи от заблудени куршуми
Двама от лошите видяха какъв красавец е Ся Яо със своята бяла нежна кожа и го взеха за някой новобранец, затова се прицелиха в него още от самото начало. Ся Яо направи няколко лъжливи движения с краката все едно се готвеше да атакува от ниско положение, но в крайна сметка тръгна с директен ритник отгоре. Престъпникът, който се предполагаше, че беше силен, се блъсна във вратата, удари главата си в стената и повече не стана.
С още един красиво отигран ритник Ся Яо повали и другия мъж на земята. Когато се огледа видя трети да размахва мачетето в посока на Чан Тиен. Червена кървава следа се спускаше по бузата му. Ся Яо се приближи към нападателя и с няколко гъвкави движения успя да повали на земята и този мъж, като му взе мачетето. Чан Тиен събра остатъка от силите си и помогна да хванат тази отрепка и да го закопчаят.
Ся Яо се огледа и видя дулото на пистолет, насочен право към Сяо Хуей. Джао Сян държеше на мушка полицая и заслиза по стълбите. Кръвта във вените на Ся Яо завря. Видя възможност и се възползва от нея - приложи много опасна и рискована техника за обезоръжаване, която беше научил от Юен Дзун. Макар движенията му да не бяха толкова плавни и красиви като на опитния бодигард, Ся Яо не се поколеба да нападне. Джао Сян беше опитен престъпник, което го правеше и много опасен, но Ся Яо успя да избута ръката му, така че поне пистолетът вече не държеше на мушка колегата му. Но за съжаление не можа да обезоръжи Джао Сян.
Двамата се сборичкаха и в хаоса от движения се търкулнаха по стълбите. Престъпникът изпусна оръжието, което падна близо до Сяо Хуей и той го грабна бързо.
Ся Яо удари лакътя си в перилата на стълбите и жестока болка се стрелна по ръката и премина през цялото му тяло. Но стисна зъби и издържа на заслепяващото усещане докато притискаше ръцете на Джа Сян в очакване на подкреплението. Което дойде след две минути.
И петимата престъпници бяха заловени и вкарани в полицейски коли. Чан Тиен го откараха по спешност в болницата - лицето му беше доста сериозно наранено и се наложи да направят цели осемнадесет шева от челото му, та чак до синусите.
- Красотата ми? Повреден ли съм вече? - попита той Ся Яо.
- Не се притеснявай - един малък белег не е навредил на никого. Освен това има и такива хора, които умишлено си правят рани по лицата.
Сяо Хуей стоеше отстрани мълчалив, а очите му се зачервиха. Сякаш всеки момент щеше да заплаче.
- Хайде, хайде. Всичко мина. Каквото беше, беше. Остана в миналото.
Малко по-късно пристигна семейството на Чан Тиен и Ся Яо и Сяо Хуей си тръгнаха. Като наближиха изхода Сяо Хуей потупа лекичко Ся Яо по рамото. Пронизващата болка, която изпита Ся Яо му напомни, че и той беше пострадал.
- Ти върви, - каза той на колегата си. - Аз трябва да се обадя по телефона.
Сяо Хуей си тръгна, а Ся Яо се върна в болницата и отиде да му направят рентгенова снимка. Ръката му беше счупена. Минаваше осем часа когато приключиха с гипсирането на ръката.
Щом излезе отвън, Ся Яо си извика такси. Когато влезе в колата каза на шофьора домашния си адрес, но по средата на пътя го помоли да сменят посоката.
- Извинете, нека да промени адреса от Уан Фудзин на Дзюан Уай.

Ах, Малчо отива при Батко да го утеши след като са го ранили....