Advance bravely - Давай смело

96. Празник без край!

И продължаваме! Стягайте се, че идват „тежки" времена...

Когато Ся Яо проумя в какви детайли Юен Дзун познаваше тялото и душата му, всяка натрупана горчивина и възмущение в сърцето на младия мъж се стопиха.

- Че има ли телефонът ти опция за видео разговор? – попита Ся Яо.

- Помолих сестра ми да използвам нейния телефон, докато сме тук. – отговори Юен Дзун след кратко мълчание.

Ся Яо панически посегна към огледалото, което се намираше на малкото нощно шкафче до леглото му (Ся Яо?! Сериозно? Дори аз нямам огледало в стаята си, ти скрита кифла такава!) и погледна, че синината по брадичката му все още се виждаше. Тя беше в следствие от сбиването с бодигарда Хей Зи от школата Хей Бао преди два дни. Но това не беше най-лошото. По врата му все още имаше белези от онази нощ, когато Сюен Да Ю, в изблик на пиянска лудост, го беше вързал.

- Не искам да използваш телефона на сестра ти! – заяви Ся Яо.

- Вече проверих – няма опция за запис на разговорите.

- Няма значение. Не искам да го използваш.

- Защо? – попита Юен Дзун.

Ся Яо помисли за секунда и после отговори:

- Просто... Искам да ти домилее за мен още малко. (казах ли – скрита кифлаааа)

Юен Дзун беше мъж, отдаден на силни чувства и емоции, и тези думи, чути за първи път от устата на Ся Яо, дори само 1% верни, бяха достатъчни да го разтърсят из основи.

- Тогава... защо не насочиш камерата на другаде? – попита Юен Дзун. (ахх ти! Палавник такъв!) – Липсва ми малкото ти братче.

Красивото лице на Ся Яо пламна.

- Разкарай се.

- Е защо да не мога да го видя? – Юен Дзун умишлено продължаваше да дразни Ся Яо.

- Малкото ми братче – изсъска Ся Яо, – доста заякна и натрупа маса през последната година. Толкова е месест и голям, че се опасявам, че може да те уплаши! (и добре, че не видяхте как си изплюх виното тук :D)

Юен Дзун близна ъгълчето на устните си и прекрати разговора.

Ся Яо помисли, че разговорът е прекъснал поради лошия обхват на оператора и точно когато се канеше да набере отново Юен Дзун, получи съобщение. Когато кликна на него, видя, че Юен Дзун му беше изпратил снимка.  Един поглед беше достатъчен, за да пламне цялото тяло на Ся Яо.