Advance bravely - Давай смело

88. Все още ли искаш да ме провокираш, ти малък негодник?

За секунди всички изчезнаха яко дим и жива душа не остана около Юен Дзун и Ся Яо. Дори треньорите се скриха. Силен, студен вятър облъхна лицето на Ся Яо.
Юен Дзун продължи да се държи както по-рано. Впил  празен поглед в Ся Яо, стоеше и не продумваше нищо. Ся Яо успя да събере малко кураж в себе си и продължи да го дразни:
- Я виж ти! Сега какво? Изведнъж реши да ме забележиш? Колко великодушно от твоя страна!
Юен Дзун съвсем ясно видя страха в очите на Ся Яо и това го разколеба как да действа оттук нататък. Но нямаше как да спре – гневът му беше стигнал степен, когато нямаше как да продължи, сякаш нищо не се е случило. Единственото решение беше да му се остави, независимо колко свито му беше всичко отвътре. Само споменът как Ся Яо мърсуваше с онези играчки беше достатъчен, за да провокира неистовото желание у него да го чука до припадък.
- Какво правиш? Не ме дърпай!
С една ръка Юен Дзун го метна на рамо и го понесе в една малка тъмна стаичка. Ся Яо не се дърпаше, но дори и да искаше – нямаше как. Докато се усети, ръцете му вече бяха приковани зад гърба, а лицето му – притиснато в стената отпред. Точно както полицаите като Ся Яо, хващаха и притискаха престъпниците, така сега Юен Дзун притискаше  него самия. Как можеше един полицай да понесе подобно отношение?
Ся Яо извърна лице на една страна и извика:
- Пусни ме, ти,... ти...!
Стаята, в която се намираха, беше посрещала много хора и всички до един са били наказвани така с тоягата, че в продължение на три дни поне не са могли да седнат. Но Юен Дзун не можеше физически да накаже Ся Яо. Независимо колко бесен му беше, сърце не му даваше да му посегне. Можеше единствено да нашамари дупето му и то по места, където знаеше, че няма да го заболи, а по-скоро ще му достави удоволствие.
Ся Яо извика възмутено, когато ръката на бодигарда се стовари върху малкото му дупе, а в очите му се четеше видимо отвращение.
- Кое ти дава правото да ме удряш?
- Като твой треньор (наставник) съм длъжен да те накажа за неуместни действия при спаринга на тренировките. – заяви Юен Дзун и го ощипа по дупето. Ся Яо извика силно.
- Ама ти си отмъщаваш в момента!
- Я ми кажи, – изръмжа му Юен Дзун, – за какво точно си отмъщавам?
Ся Яо не желаеше да обсъждат случката от предната нощ, нито да се оправдава, затова се опита да се държи естествено и да се измъкне от хватката на Юен Дзун. Започна да шава и да се върти, но единствения резултат, който постигна, беше да притисне слабините си плътно към стената. Проклятията започнаха да се леят непрестанно от устата му. Напълно изтощен, Ся Яо нямаше сили за друго освен да мърмори непонятни неща под носа си, което го караше да изглежда жалък.
Като го видя в такова състояние Юен Дзун веднага смекчи тона.
- Защо просто не можеш да поговориш с мен, без да си ми ядосан?
Със сетни сили Ся Яо се извърна и се опита да се измъкне от хватката на по-големия мъж. Искаше да използва моментното сваляне на гарда и да му нанесе ритник в гърдите. Но за съжаление Ся Яо отново подцени Юен Дзун и рефлексите му. Бодигардът светкавично парира всеки опит на младия полицай да избяга от ръцете му.
Но Ся Яо не се отказваше. Извъртя тяло и с другия крак нанесе удар в слабото място на Юен Дзун. Но високият мъж парира и този удар. Кракът на Ся Яо едва беше докоснал земята обратно, когато Юен Дзун го хвана и рязко го дръпна. Ся Яо изгуби равновесие и политна право обратно в ръцете на Юен Дзун.
„Не само, че не си признава, ами и умишлено ме дразни?!“ Лицето на Юен Дзун показваше каква буря се развихряше в душата му.
Ся Яо осъзна, че времето за дразнене свърши, затова реши да използва „убийствената“ си тактика – обви ръце около врата на Юен Дзун и отказа да го пусне. Юен Дзун може и да успя да блокира ударите му, но остана безсилен пред усещането за тези ръце по шията си. Ся Яо сложи глава на рамото му и усети как всяка жила там трепереше от напрежение. Кръвта препускаше като ненормална във вените на Юен Дзун и ги издуваше до пръсване. Дишането му беше насечено и рязко, изпепеляващо и поглъщащо.
Ся Яо усети как напрежението се отича от тялото в ръцете му, затова и той самия леко отхлаби хватката на ръцете си. Обгърна с длани любимото лице и се взря в бездънните му очи. Усети как го заливат горещи вълни. В този момент всичко крещеше у Юен Дзун да забрави всички задръжки и да се хвърли в огъня, без да мисли повече за последствията. Искаше да погълне Ся Яо изцяло.
Метна го на близкото легло и проговори:
- Ти наистина живееш както искаш. С какъв наркотик си ме упоил, че успя  да ме превърнеш в това, което съм сега? – рязко разкъса дрехите му и се впусна хищно да вкусва и опитва от тази сладка плът. Хапеше и оставяше следи, но не му пукаше. Искаше цялото му тяло да носи неговите белези.
Ся Яо не спираше да рита в опит да се отърве от малкия вибратор, който по незнайни причини беше донесъл със себе си. Лицето му излъчваше решителност като на камикадзе. Ръката на Юен Дзун се шмугна някъде и изведнъж в нея се озова друг вибратор, точно в мига, когато Ся Яо посягаше за неговия. (пхахахахах, и сега дуел с вибратори!)
- Какво, по дяволите...? Откъде го взе това? Аааахххх – простена Ся Яо, когато Юен Дзун го бутна обратно на леглото и постави малката играчка върху зърното му.
Ток премина по кожата на Ся Яо, изостряйки до крайност възприятията му. Започна да се върти неконтролируемо и да стене сластно.
- Гъдел ме е... – усещането напълно изуми Ся Яо.
„Защо когато аз ползвам вибратора не се чувствам така, но когато е в ръцете на Юен Дзун върши чудеса? Не ми казвай, че  дори мастурбирането зависи от това, кой те води?“
Юен Дзун излъчваше тиха заплаха срещу Ся Яо. Беше решен да му покаже уменията и силата си.
Юен Дзун плъзна ръка към слабините на Ся Яо и остави вибратора да докосне меката главичка на „малкия Яо“.
Ся Яо веднага простена умолително.
- Не, недей, недей, недей.... – казваха устните, но краката му се разтвориха сами, давайки лесен достъп на Юен Дзун.
- Какво правиш?  – умишлено Юен Дзун проговори с подигравателен глас. – Защо доброволно си разтваряш краката?
Ся Яо моментално почервеня като рак и спусна ръце в опит да спре посегателството на Юен Дзун. Раздразнено започна да ругае.
- Някой трябва да ти даде урок!
Юен Дзун изсипа доволно количество лубрикант в шепата си и решително приближи длан към малкото отверстие, силно притискайки и галейки го. Малкото яйцевидно вибраторче безмилостно атакуваше нежната плът, принуждавайки Ся Яо да мрънка и умолява. Но дори молбите му не можаха да спрат случващото се. Вибраторът беше набутан дълбоко в него.
Въпреки голямото количество лубрикант, Юен Дзун усети силната съпротива, която плътта на Ся Яо му оказваше. Но когато видя как малкото дупе погълна вибратора, изгуби усещане за случващото се покрай него. Цялата му кръв, вряща и кипяща, се впусна в бесен бяг на юг.
- Оох, боли... извади го...  – стенеше болезнено Ся Яо.
Но отмъщението бушуваше у Юен Дзун и каквото и да направеше Ся Яо, не можеше да го спре.
Сякаш от нищото, изведнъж го застигнаха болката, горчивината, безчувствеността, напрежението... Непознат микс от усещания, провокирани от безмилостното движение в него на пръстите на Юен Дзун, които в един миг докоснаха онази вълшебна точка. За секунди вълнението му помете и двамата като вълните на океан. Ся Яо сграбчи силно чаршафите,  докато цялото му тяло се тресеше от силата на новото усещане, а от гърлото му излизаха сподавени стонове.
- Аххх.. не мога повече... не издържам..
Тогава Юен Дзун го обърна по корем и прикова ръцете му със своите.
- Ако не ти харесва така, тогава да ти дам истинския член.
Кръвта в очите на Ся Яо заплашваше да прелее по лицето му. Яростно започна да клати отрицателно глава.
- Юен Дзун, не можеш.... Аааахххх....
Макар и едва набъбнал, членът на Юен Дзун предизвика достатъчна болка на Ся Яо. Да, болеше го тялото, но по-лошото беше, че го болеше сърцето. Сам Ся Яо се усещаше, че не беше готов за това нещо. Психически не беше готов да направи тази крачка.
Юен Дзун се надвеси още по-близо до Ся Яо, за да почувства страха му. Изпъна се над него, притисна двете полукълба на дупето му едно към друго и започна да се движи между тях. В началото започна бавно, проучващо, но с всяко люшване на бедрата му, тласъците ставаха все по-енергични и приковаващи, мощни като на диво животно, което го наказваше. 
Това мъчение продължи докато бедрата на Ся Яо не пламнаха от неспирните атаки от страна на Юен Дзун.
Ако кажем, че мъжествеността на Юен Дзун можеше да прободе бик, то нямаше да преувеличим много. Макар да не беше все още проникнал вътре, тази репетиция даде съвсем реална представа на Ся Яо какво би могло да е и това го караше да се върти и преобръща в леглото, сякаш беше на крачка от смъртта.
Ся Яо усещаше тялото си разполовено, но не толкова от размера на Юен Дзун, колкото от бруталното му темпо. Вълна след вълна го поглъщаха и давеха, не можеше да си поеме въздух. Всеки път когато си мислеше, че  Юен Дзун ще спре за малко, той усилваше темпото. Вибраторът беше все още дълбоко в тялото на Ся Яо, а напористите движения на Юен Дзун усилваха усещането от него. Сълзи се стекоха по лицето му, докато молеше и умоляваше. В онзи миг той си даде сметка какво означаваха думи като „истински мъж“ и „специален агент“.
- Помогни ми, ааахххх...
Юен Дзун рязко извади члена си и гореща струя опари дупето на Ся Яо.
След като се поуспокои малко, макар и все още да дишаше тежко, Юен Дзун изчака Ся Яо да се избърше и едва тогава извади вибратора. После обърна тялото на младия мъж и видя, че чаршафите под него бяха мокри. Ся Яо също беше свършил.
- Боли... – успя да смотолеви Ся Яо.
Юен Дзун разтвори краката му и видя, че бедрата му бяха подути и зачервени, а гърдите му бяха в червени петна от щипането.
- Ти си животно! – удари го в гърдите Ся Яо.
- Ако смяташ, че съм животно, тогава днес няма да се спирам, а ще стигнем до самия край! – отвърна му Юен Дзун с равен глас. Едва доловима нотка на желание за отмъщение се прокрадна в него.
Ся Яо осъзна, че на всяка цена трябва да му каже какво точно се случи с куклата и защо трябваше да я купи. Дори показа снимки на телефона си как куклата е натоварена в колата на баща му.
Лицето на Юен Дзун замръзна, а думите му едва излизаха през свитото му гърло.
- И защо ми го казваш чак сега това?
Ся Яо не отговори, а остана с непроницаемо лице.
- Какво сега? Искаш да ме накараш да се чувствам виновен ли?
- Точно така.
Юен Дзун постави ръка върху зачервеното бедро на Ся Яо. „Ще ти покажа аз какво е щипане! Щип, щип, щип!!“

*          *        *

- Днес следобеда ....  болеше ли.... докато учениците те биеха така?
- Онова беше нищо в сравнение на това с теб! – отговори му Ся Яо и умишлено извърна наранените си бедра към Юен Дзун.
Лицето на бодигарда се изкриви от болка, докато с длан нежно потупваше дупето на Ся Яо.
- Щом се чувстваш толкова зле, – сръчка го Ся Яо, – защо не ме оставиш да те оправя аз един път?
Юен Дзун го изгледа сякаш се беше побъркал.
- Е, хайде де, какво толкова срамно има? – продължи да го ръчка с пръсти Ся Яо.
- Спри да се занасяш и ме остави да ти кажа нещо важно.
- Какво?
- Трябва да се върна в родния си град за Нова Година.
- И кога тръгваш?
- Веднага щом учениците приключат с националния изпит.
Ся Яо започна за брои на пръсти... И стигна само до четири. След четири дни?!
- А  колко време ще останеш там?
- Месец.
Сякаш някой изтръгна сърцето от гърдите на Ся Яо в онзи миг. Това беше твърде много време... Особено за хора, които точно навлизаха в онзи любовен период. Юен Дзун усети притеснението на Ся Яо и се опита да обясни.
- От години не сме се прибирали. Роднините ни липсват. А и от отдавна трябваше да се върнем и да навестим гробищата.
Ся Яо се насили да запази спокойствие и проговори.
- Защо ми казваш всичко това? Че кой не би искал да се прибере за Нова Година!
Юен Дзун придърпа в прегръдките си Ся Яо и силно го притисна към себе си, без да каже и дума повече.