Advance bravely - Давай смело

65. Отвори вратата, пусни ме да вляза

Събота вечер Юен Дзун се срещна със стар познат от военните времена. Мъжът беше на същата възраст като него, но се уволни две години по-късно от армията. А вече имаше четиригодишно дете. И двамата винаги бяха начело  на тяхното подразделение, винаги  първи. Но за пет години мъжете се бяха променили - рязко се открояваха един до друг както чисто визуално, така и на ментално ниво. 

През тези години Юен Дзун беше съумял да се запази същия чрез непрестанни тренировки. Беше отдаден на кариерата си на бодигард. Затова и мускулите му останаха така очевидни и дръзко очертани както преди, а цялата му здрава физика не се поддаде и за миг на изминаващите години. Приятелят му беше пълна негова противоположност. Улегнал, с дом и семейство, той все още притежаваше едра фигура, но беше придобил типичното излъчване на мъж, навлязъл в трийсетте.

И двамата споделиха изненадата си когато се видяха след толкова много време.

- Гледал съм всичките ти интервюта и, честно казано, ти се възхищавам. Аз определено не притежавам такава упоритост. След като се махнах от армията, се прибрах в родния си град, работих като машинист към ЖП-то. Прибирах се вкъщи на всеки две седмици за по ден.

Мъжете вдигнаха наздравица и чукнаха чашки. Юен Дзун отпи голяма глътка и усети как целият му стомах пламва.

- А ти все още ли си ерген? - Юен Дзун кимна.

Другият мъж го изгледа с подозрение.

- Докато бяхме в армията, буквално имаше цяло отделение от жени, които си падаха по теб. По онова време, когато се налагаше да се тренира зверски, някак се налагаше да не се обръща внимание на подобни неща, но сега ти си преуспяващ мъж! Жените трябва да се тълпят около теб, а ти все още не си избрал никоя?

- Имам някого - отговори Юен Дзун. - Но тази личност хич не е доволна от мен.

- Като имам предвид кой си и отчета статута ти сега, нима има някой да не е доволен?

„Работата е там, че неговата самоличност и потекло са по-престижни в сравнение с мен, а и да не започвам с неговото обществено положение.“

-  Да не би тази личност да е част от твоята школа? - полюбопитства бившият военен.

-  Може да се каже, че е ученик там.

- Знаех си!- намигна му той. - Последния път когато гледах твое интервю, даваха репортаж за жените, които се обучават при теб. Нямаше как да не забележа, че всичките бяха страшно привлекателни. А тази, която харесваш, как е? (само ако знаеше....)