Advance bravely - Давай смело

52. Хванах ли те най-накрая!

Да оставим Ся Яо и Юен Дзун на жежките емоции под завивките, и да видим какво се случва с останалите герои...

Рано на следващата сутрин Сюен Да Ю позвъни в дома на Ся Яо, нарамил различни подаръци. След първоначалната изненада майката на Ся Яо го разпозна и нежна усмивка озари лицето й.
- И това ако не е нашият Да Ю! Не съм те виждала от толкова време! Станал си вече голямо момче. Ся Яо ми спомена преди няколко дни, че си се върнал и смятах да те поканя на гости. Помниш ли когато беше малък  как притичваше до нас за почти всяко ядене. Казваше, че нашата готвачка готви много по-вкусно. И макар да смених готвачката, ти продължи да идваш почти всеки ден у нас. Майка ти ми сподели тогава под секрет, че причината да идваш всъщност е Ся Яо, а не храната.
Сюен Да Ю се засмя виновно.
- Ще ти приготвя чай.
- О, не, не се притеснявайте. - отказа той, но въпреки това жената влезе в кухнята, за да свари  чай.
През това време Сюен Да Ю набързо обиколи стаите и се спря в спалнята на Ся Яо. Първо си помисли, че Ся Яо спи, но когато отвори вратата видя, че леглото не беше пипвано, а  полицейската му униформа си стоеше на закачалката, изпрана и изгладена. Явно Ся Яо беше останал навън.
Отвори няколко чекмеджета - търсеше някакви следи на изживяна младост, нещо, което  липсваше по неговите рафтове. Но претърсването не даде резултат. Точно както си бяха говорили с Пън Дзъ - Ся Яо беше самотен.  Нямаше подаръци от момичета, имаше само документи в чекмеджетата, които отвори. Същото беше и на рафтовете плюс няколко книги за борба и икономически списания.
Ся Яо беше категоричен носител на девствения медал... ( а дали и докога? то стамина, стамина, ама и батко е мъж и то какъв -  извънгабаритен :D)
Единствено нещо, което му привлече погледа, беше малката дървена къщичка, която беше набутана в най-долното отделение на нощното шкафче. Той я извади и я огледа обстойно - видя, че входната врата беше заключена. Извади ключа и я отвори, а от вътре го посрещна дървена фигурка, която изглеждаше като жива.
Сюен Да Ю  избухна в смях, който не продължи дълго. Лицето му замръзна когато видя, че фигурката беше само по бельо, а очертанията в областта на слабините извикваха необуздани картини във съзнанието на човек. 
Да Ю не беше глупав и за секунда дори не си помисли, че това е правено от Ся Яо.
- Здравей! - разнесе се ясен глас, който го стресна. Побърза да прибере къщичката в  шкафчето и приближи към терасата. Там видя две птици - една голяма и една по-малка с лъскави черни пера. Усмихна се накриво докато гледаше птиците - явно това беше малката играчка, за която Ся Яо често говореше.
Подсвирна на малката Мейна и ѝ каза:
- Красавец.
Малката птичка тихичко изчурулика подражаващо.
- Красавец.
Сюен Да Ю се обърна към голямата птица и ѝ извика:
- Красавец.
За негова изненада обаче птицата не продума. Отпусна крила и го изгледа подозрително с малките си смолисточерни очи.
- Да Ю? Да Ю? - чу се гласът на стопанката.
Сюен Да Ю изръмжа ядно на голямата мейна и забърза към майката на Ся Яо.
- Защо влезе в тази стая? - усмихна се жената насреща му, а той пое подаваната чаша чай.
- Просто разглеждах. Между другото къде е Ся Яо?
- Нямам никаква идея. Излезе вчера рано сутринта. Каза, че излиза с приятел, но така и не знам накъде са тръгнали. Той е голямо момче вече, ако го разпитвам много-много само ще го ядосам.
Сюен Да Ю успя да прикрие много добре разочарованието си. „Значи използва претекста,
че ще си остане вкъщи, за да ми откаже да се помотаме заедно...“

Подвластен на разочарованието си Сюен Да Ю повика някои негови приятели да излязат да поиграят карти. След като загуби в няколко поредни раздавания и изпи почти цяла каса бира, излезе от клуба ядосан. Тъкмо отваряше вратата на колата, когато стояща наблизо фигура привлече погледа му. Да Ю замръзна на място. Този човек имаше бяла и черна коса, носеше хип-хоп дрехи с леки примеси на рок-ен-рол стил в тях. Оглеждаше се по улицата и сякаш търсеше някого.
Сюен Да Ю беше изумен.
„Нали не халюцинирам?“
Изведнъж зоркият поглед на пича попадна на двама души, които излизаха от бара. Те приличаха много на Ся Яо и Да Ю онзи път - яко пияни, носещи се на гръб. Пичът ги последва в изчакване на подходящия момент да свали мъжа от гърба и да се качи на негово място.
Сюен Да Ю стоеше неподвижно и мигаше учестено. Ама разбира се... кой друг може да е?

Трясна вратата на колата и хукна със скоростта на светлината към мъжа.

„Кучи син, хванах ли те най-накрая!“