Advance bravely - Давай смело

94. Оправната женичка

И за миг дори Ся Яо не беше подозирал, че рекламната кампания може да вдигне толкова шум, но ето че през последните няколко дни горещата линия в школата стана наистина „гореща“ и имаше опасност да блокира всеки един момент. Рояците репортери и гости, които на ден минаваха през вратите на сградата, сякаш нямаха край. Наложи се дори част от треньорите и от персонала да прекратят отпуските си и да се върнат, за да запазят работните си места спретнати и подредени.
    Но с голямата популярност дойде и голяма завист в конкурентните школи. От нищото в интернет тръгнаха фалшиви новини, чиято единствена цел беше да злепостави Юен Дзун и хората му. И набираха скорост с всяка изминала минута. За радост на всички, ставаше дума за незначителни слухове, които по никакъв начин не можеха да уронят авторитета на школата. При все това имаше още много други заплахи, които притесняваха сериозно Ся Яо.
    След заминаването на Юен Дзун Ся Яо, бидейки добре запознат с методите на управление на школата, играеше ролята на управител – занимаваше се от онлайн промотиране, до поливане на цветята по офисите. Стараеше се винаги да са окъпани от светлина и да цъфтят красиво. Всъщност задълженията му бяха толкова разнородни, че човек спокойно би предположил, че ги извършват двама отделни души.
    Ся Яо взимаше важните решения. Независимо от статута си в школата, всеки трябваше да се обърне първо към него, когато имаше някакъв проблем, а и всички мениджъри бяха склонни да му се подчинят.
- Ти си част от семейството вече. – казваха те. – Всичко зависи от теб. - Все пак в края на деня ти си зетят в къщата на семейство Юен.
- Както и да е. – отговаряше им Ся Яо. – Стига да слушате и изпълнявате командите ми, може и негов син да ме наричате.
В началото на март Ся Яо реши, че всички бяха работили твърде много, някои дори и по време на отпуските си, и че заслужават почивка. Затова им даде два дни отпуска, за да отидат на онсен [1] . А докато всички бяха на изворите той донесе двете птици в школата, за да се насладят на приятна, ленива разходка на чист въздух.
Но тъкмо преместваше една паднала клонка от пътя си и телефонът му пропя в джоба. Когато видя, че го търси Сюен Да Ю, усети как познатото усещане на досада се прокрадва в него. Откакто се бяха върнали от родния град на Уан Джъ Шуей , Да Ю се държеше като побъркан. Звънеше му непрекъснато за най-незначителните неща. Обажданията му варираха от три до тридесет и три на ден.
Нека позная – няма я вече тръпката в това да преследваш Уан Джъ Шуей и затова си решил да се превърнеш в моя шибана сянка! Нямаш ли нещо по-добро за правене?!
Дам-м, прав си, – изкикоти се в слушалката Да Ю. – Какво правиш?
Ся Яо изрита едно камъче извън пътеката.
Работя в школата за бодигардове.
Отново? Защо продължаваш да ходиш на онова място? Да нямаш дял от акциите му?
Нищо такова. Персоналът днес не е тук, заети са с други неща, затова аз останах. За да движа нещата оттук.
И кой ти е казал да движиш нещата там?
Господи! Уан Джъ Шуей е пред входната ти врата! – извика Ся Яо.
Да Ю веднага се стрелна към прозореца, за да провери, а Ся Яо се изсмя и затвори. Но след няколко минути телефонът отново започна да звъни. Ся Яо го пренебрегна и го набута още по-навътре в джоба си. Останаха само звуците на двете птици, които се опитваха да подражават на рингтона му.
Телефонът обаче така и не престана да звъни. Замлъкваше за секунди и после отново започваше. Сякаш някой се опитваше на живот и смърт да се свърже с него.
„Да Ю, ти си един проклет досадник!“ – измърмори Ся Яо и посегна към телефона. Но когато светна дисплея, той осъзна, че не от Да Ю бяха всичките пропуснати повиквания, а от екипа, който се предполагаше, че е на почивка. 
Стомахът му се сви от притеснение, когато телефонът отново пропя.
Ся Яо, ти ли си? Бързо ела тук при нас! Работата е много сериозна!
Когато пристигна в почивната станция, завари пълна бъркотия. Тридесет и четири души се биеха и нападаха един друг, като по-голямата част от тях бяха бодигардове от школата, които се опитваха да се преборят с група изключително агресивни млади мъже. Там бяха и охранителите на резорта, които се опитваха да прекратят боя между хората.
Какво става тук? – обърна се към Ши Тиен Бяо.
Ние тихичко се наслаждавахме на горещите извори, – заговори гардът, а очите му  се наляха с кръв, – когато от нищото се появи тая банда, която нахлу тук, започнаха да дрънкат пълни небивалици, само и само за да ни изложат. Първоначално решихме в името на школата да се опитаме да ги отпратим с думи. Но те започнаха да ни крещят и прибягнаха до насилие. Всички ние сме добри хора, как може да търпим подобно поведение?
Ся Яо огледа непознатите мъже, които бяха в схватка с неговите хора.
Знаеш ли ги кои са?
Само един от тях.
Кой? – Ши Тиен Бяо посочи един от мъжете.
Наричат го Уан Чиан, един от гардовете от школа Хей Бао. [2] Наричат го още Хейзи.
Хей Бао беше както охранителна фирма, така и съветник по сигурността и от дълго време си съперничеше с школата на Юен Дзун. Хей Бао си бяха създали доста добро име и техни клиенти винаги бяха все големи клечки от каймака на висшето общество. Но две поредни години школата на Юен Дзун ги побеждаваше и всички гардове започнаха да таят неприязън към съперниците си дотолкова, че да провокира сбиване сега. Всичко това не беше непонятно на Ши Тиен Бяо. Разбираше и двете страни и осъзнаваше, че неговите хора се намираха в трудна ситуация – независимо дали ще победят или изгубят, той и хората му щяха да страдат най-много.
И при все това той не знаеше как да се справи с войнственото поведение на съперника си.
Ся Яо беше потънал в размишления, когато покрай главата му прелетя стъклена бутилка, която се разби в стената на хиляди малки парченца.
Мамицата ви, копелета гадни! – изрева Тиен Бяо  и се втурна към врага си като разярено животно.
Ся Яо огледа противниците си и осъзна, че те не бяха на нивото им. Не можеха да отвърнат на ударите им, не можеха да смогнат на темпото им. По-скоро приличаха на разпусната непохватна хайка, отколкото на тренирани, опитни бодигардове. Имаше двама или трима, които показваха някакви умения, но всички останали бяха размятани най-безцеремонно от хората на Ся Яо. Бяха съвсем наясно с надмощието на хората, които нападат и точно поради тази причина бяха здраво натупани.
Бързо! Снимай!
Ся Яо веднага се обърна по посока на виковете и видя групичката репортери събрани до вратата. Всъщност изглеждаше сякаш бяха стояли там доста време, записвайки целия хаос наоколо.
Хората от школата на Юен Дзун започнаха да се паникьосват. За всички стана ясно, че това беше поредният подмолен номер, с който хората на Хей Бао целят да изложат и наклеветят Юен Дзун.
Ся Яо се поколеба. Не знаеше как да постъпи в тази ситуация, защото обидите и нападенията на врага нямаха изгледи да спрат.
Какво да правим? – попита Тиен Бяо. – Да се обадим ли на шеф Юен?
Не! – напълно спокойно отговори Ся Яо. – Продължавайте да се биете.
Думите му объркаха Шъ Тиен Бяо.
Да продължим? Репортерите вече ни снимаха. Ако продължим, ще излезе, че не ни пука. Ако публикуват някоя от тези снимки, моментално ще...
Ся Яо почувства за първи път в живота си такъв прилив на енергия,  достатъчен да се изправи пред повече от тридесет мъже и с абсолютната увереност в себе си да извика:
Дайте всичко от себе си. Аз ще се разправям с последствията после.
Думите му сякаш разбиха толерантността, която бодигардовете проявяваха към враговете си и заехтяха наново тъпите звуци от ударите и ритниците. Шумът от битката можеше да се чуе чак до входа, а във въздуха се носеше мириса на кръв. Всичко това разпали докрай глада на репортерите за сензация и камерите защракаха като полудели.
Ся Яо се нахвърли като обезумял върху мъжа, който се наричаше Хейзи и му нанесе силен удар в лицето, в резултат на което му изби поне два зъба. С поредица от страшни ритници Ся Яо изпрати сломеното тяло на противника си в лек полет над земята, след което се строполи точно пред камерите.
Хейзи беше доволен от случващото се – беше се показал като първа жертва в очите на пресата. А това щеше да послужи като идеалното доказателство за бруталното поведение на хората от школата на Юен Дзун.
Ся Яо престана да го наритва едва когато се убеди, че Хейзи не може да помръдне и на сантиметър вече.
Най-накрая ситуацията беше овладяна и репортерите се канеха да си тръгват, когато пред тях спря една кола и от сваления й прозорец долетя мъжки глас:
Искате ли да пием по едно?
Репортерите веднага разпознаха, че пред тях стоеше един от рекламните мениджъри, с когото не веднъж се бяха срещали. Затова не се помаяха, а веднага се качиха в колата и всички тръгнаха към най-близкия бар.
Половин час по-късно Ся Яо влезе в същия бар. Щом го съзряха, репортерите видимо пребледняха от страх, че младият полицай е разбрал кой им дърпа конците.
Но за тяхна изненада Ся Яо само се усмихна и каза:
Исках да ви поднеса специални благодарности.
Репортерите се спогледаха сконфузено, а ледени тръпки пробягаха по гърбовете им.
Днес нашата школа имаше малка схватка с хората на Хей Бао край резорта с минералните бани. Всичко, разбира се, беше в кръга на шегата. Искахме само малко да се позабавляваме. Не искахме пресата да вдигне шум за това мероприятие. Но вие се оказахте изключително в помощ. Записахте цялата битка, нали? Ние не знаехме, че ще дойдете, но след като един път публикувате записите, хората ни ще са изключително доволни.
Никой не посмя да обели и дума.
О, ама вие не знаехте ли, че всичко беше на майтап? Може ли да погледна снимките ви? – водачът на репортерите нямаше друг избор, освен да му даде камерата си.
Ся Яо започна да рови и когато стигна до снимка, която беше заснела схватката му с Хейзи, заговори.
Ето това е лидерът на Хей Бао. Досега има няколко престижни награди зад гърба си. А аз обикновено се мотам из школата по цял ден. Изобщо даже не очаквах, че ще съумея да го победя с такава лекота. Когато редактирате снимката, моля ви, направете ме да изглеждам по-хубав. – и продължи да разглежда снимките.
О, тук се е получило много добре! Избрал си идеален ъгъл за снимката. Ясни очи, видима аура на боец... никак не е зле.
Когато репортерите си тръгнаха от бара, лицата им все още бяха бели и уплашени.
Ся Яо се прибра скапан, а ръцете го боляха от раздаването на удари по-рано през деня. Дори нямаше сили да държи телефона си, когато Юен Дзун му се обади.
Толкова съм уморен. – промърмори той на подпрения на коленете си телефон.
И защо така?
Изкарах си навън цял ден.
Легни си по-рано тази вечер.
Ся Яо успя само да изхъмка в знак на съгласие и заспа докато слушаше равномерното дишане на Юен Дзун в телефона. 

[1] онсен – горещи извори
[2] Хей Бао – черна пантера