Advance bravely - Давай смело

55-56

Да, да -  този ъпдейт е от две глави. След толкова сценки с Да Ю и крадеца, е време отново да се врърнем на Ся Яо и Юен Дзун. Да видим този път какви ще ги надробят...

55. Два големи нара

Времето бавно минаваше, а навън температурите спадаха. Но ето, че най-накрая дойде петък. Доскоро ходенето на тренировки през уикендите беше голямо усилие за Ся Яо, тъй като работните дни го уморяваха доста. Но сега нещата не бяха така. Едва дочакваше да дойде краят на седмицата, сякаш отнякъде успяваше да намери допълнително енергия. Даже по някой път се отбиваше и след работа, ако свършеше по-рано.
Този петък следобед Ся Яо приключи по-рано с работата си, затова подготви една голяма кутия, пълна с нарове, която искаше да занесе в школата. Когато пристигна, всички все още тренираха навън - видя как Юен Дзун лично помагаше на един от учениците. С пистолет в ръка той показваше невероятна лекота и плавност на движенията си.
„Бам - бам- бам“ като удари по барабан прозвучаха изстрелите, а 25 мишени паднаха в такт с тях. Ся Яо беше напълно погълнат от разиграващата се картина пред него. Чак когато се разнесе острият звук на треньорската свирка за край на тренировките, той се обърна и влезе вътре. Остави кашона с плодовете и разтърка ръце, за да прогони студа от тях. После извади от кутията двата най-червени и най-големи плодове, и зачака.
Учениците започнаха да влизат.
- Я виж ти! Кога дойде, Ся Яо?
-  Елате, елате - привика ги Ся Яо. - Донесъл съм нарове за всички.
Мъжете започнаха да се бутат и ръчкат един-друг, за да стигнат по-напред до кашона с плодове. Обожаваха всеки един път, в който Ся Яо носеше храна в школата. От една страна Ся Яо беше зетят, дето всички обожаваха, затова и нямаше човек, който да говори лошо за него. Но от друга страна нещата, които Ся Яо носеше, винаги бяха изключително вкусни и не се намираха в кой да е магазин.
Щом всички си взеха от плодовете, Ся Яо върна тихичко в кутията двата червени нара, които беше извадил в началото.
Най-накрая влезе и Юен Дзун.
- Има ли и за мен? - обади се той, като видя плодовете в ръцете на другите.
Ся Яо вирна брадичка.
- Ще трябва да се задоволиш с каквото е останало!
Юен Дзун извади един нар и го огледа отблизо. В същия момент един от инструкторите мина покрай него и видя какъв плод държи в ръката си.
- Директор Юен, защо твоят нар е по-голям от моя? - възкликна изненадано инструкторът.
( защото това е батко и у него всииииииичко е голямо, извънгабаритно...)
Щом чуха, останалите също започнаха да сравняват техните плодове с този на Юен Дзун.
-  Хей, ама това е по-голямо и от моето.
-  Ама вижте - този нар е изцяло червен, а моят е наполовина зелен.
-  Точно така! Аз пръв си избрах, но не видях толкова сочен плод в кутия.
Всички изгледаха подозрително Ся Яо, докато продължаваха да сравняват и да мрънкат. Всичко  това беше достатъчно, за да пламнат ушите на Ся Яо. Накрая шеговито им се скара.
- Откъде да знам аз? Ако си мислите, че са прекалено малки вашите плодове - върнете ми ги. Повече няма да си правя труда да нося нещо тук.
Цялата мрънкаща тълпа се изнесе, оставяйки след себе си димна завеса. След миг в стаята останаха само Ся Яо и Юен Дзун.  Благодарение на климатика в офиса, въздухът в помещението беше топъл. Ся Яо едва беше помръднал крак в посока на вратата, когато Юен Дзун го дръпна и притисна в стената. Устни се впиха в устни.
Тежкото дишане в комбинация с усещането за плътни устни, създадоха усещането за истински мъж и подпалиха нервните окончания на Ся Яо.
- Мамка му, не... пусни ме... Няма ли вече да спреш...хмъм...
Вече беше изгубил бройката на целувките, които Юен Дзун му беше натрапвал, откакто бяха на разходката с мотора. Знаеше само, че бяха твърде много.
Не можеше да се движи, не можеше да псува, просто се оставяше на целувката. Не знаеше дали просто вече не му пукаше, или някъде дълбоко в себе си вече беше приел тази идея, но фактът
беше налице - не се опита дори за секунда да се съпротивлява, просто се остави Юен Дзун
да вкуси всеки сантиметър от устата му.
Юен Дзун го целува дълго, преди да прокара за последно език по устните му и да се отдръпне.
- Нарочно си запазил тези нарове за мен, нали?
Ся Яо се подсмихна.
- Учениците ти просто те съжалиха и избраха по-малките. Мислиш ли, че не са ги видели?
Само се занасяха с теб.
Юен Дзун му се усмихна без да продума, спусна ръце по гърдите на Ся Яо, след което ги плъзна под тениската му. Ся Яо го сграбчи светкавично за ръцете и го изгледа предупредително.
- Какво си мислиш, че правиш?
Юен Дзун го изгледа ледено.
- Носиш дънки с ниска талия?
- Наричаш това ниско? Ако е още малко по-висока и може да мине за военно облекло!
- Значи не е ниска, а? - Две топли ръце потъркаха плоския корем на Ся Яо. - Кое време сме? Наистина ли мислиш, че това може да ти държи топло?
Ся Яо се опита да избута ръцете на бодигарда, но неуспешно.
- Защо си толкова студен? Забрави да си сложиш термо панталон, нали?
- Не съм докосвал такова нещо от сума време.
- Толкова си самоуверен, а?
- Не ми е в природата да навличам такова нещо. Това поведение не си сътрудничи с природата.
- Айшш, няма да го разбереш, дори да ти го обясня. С теб сме от различни поколения - заяви Ся Яо, грабна си чантата и супер спокойно се засили да излиза.
Юен Дзун  се обади на управителя.
- Можеш ли да останеш след работа? Искам да пуснеш всяко отоплително тяло, което имаме. От утре откриваме отоплителния сезон.
- Още отсега? - видимо изненадан попита управителят. - Но днес е едва втори, обикновено откриваме сезона на седемнадесети -осемнадесети някъде. Това означава да започнем половин
месец по-рано. Няма ли да струва сума ти пари?