Rumors

Глава 3

Часовете свършиха и реших да завържа разговор с новите момчета. Аз също бях нова, но все пак. Сигурна съм, че ще са много по-нормални от тези надути богаташи. Приближих се до двете момчета и Ондреаз веднага ме дари със сладката си усмивка.

-Здравейте момчета! Надявам се все пак да можем да завържем някакъв разговор.-намигнах им, а те се спогледаха.

-Разбира се, красавице! Чух, че и ти си една от тези богаташчета, а?-повдигна вежди Ондреаз и аз извъртях очи.

-Може да имам пари, но определено не се хваля с това! Аз не съм като тях.-отвърнах и чух кикотене зад мен. Обърнах се и видях две блондита да се смеят.

-Определено не си като нас. И недей да лъжеш, че имаш пари, защото всички знаем, че идваш от малък град, скъпа!-каза едната и направи тъжна физиономия. Как ми се иска да ѝ забия лицето в чина, но трябва да се държа добре.

-О, защото ти като си от големия град си изпъкнала с нещо. Виж нито знам коя си, нито ме интересува, затова напусни.-усмихнах се фалшиво и ѝ показах вратата.

-Значи да разбирам, че не си много наясно с нещата, които се случват? Излез от пещерата и опознай света, смотло.-отвърна ми заядливо и момчето, което се заяждаше първия час се появи и навря езика си в гърлото на блондинката. Иу...

-Какво правиш, скъпа? Разговаряш със загубеняците?-присмя се той и аз извъртях очи.

-Господин "готин, само защото баща ми има пари" се появи.-казах и той ме погледна.

-Я виж ти! За беднячка си много устата.-повдигна вежди и аз се засмях.

-За идиот си много остроумен.-отвърнах и самодоволната му усмивка слезе от лицето му.

-Дилън, спри да се дразниш с всички! Оставете хората намира и си гледайте работата.-обади се някакво чернокосо момиче. Имаше тъмни очи и в говоренето ѝ се усещаше испански акцент.

-Валерия, сериозно ли защитаваш тези?-попита приятелката на русокоската.

-Стига, Стейси! Отиди и намери Ник, защото някоя друга може да ти го открадне.-извъртя очи Валерия, а тройката надути пуяци просто излязоха от стаята. Момичето срещу нас се усмихна и подаде ръка да се здрависаме.-Извинете приятелите ми, понякога могат да бъдат много дразнещи.

-Няма проблем. Ясно е, че не се вписваме тук.-засмя се нервно Грейсън и аз го погледнах.

-Разбира се, че се вписваме. Парите не правят човека! Всеки има право да учи тук.-казах и всички ме погледнаха.

-Тя е права. Повечето се мислят за нещо повече, но не им обръщайте внимание. Аз не съм като тях и ще се радвам да се сближим.-предложи Валерия и аз се усмихнах. Тази мацка ме кефи, но не знам дали наистина мисли всичко, което казва.

-Разбира се, маце! Аз съм винаги готов за нови запознанства.-обади се Ондреаз и се подпря на чина, като се опита да изглежда готино.

-Страхотно! Какво ще кажете да излезем днес? Ти си нова в града и може да те разведем и така да се опознаем.-усмихна се чернокоската и ни погледна. Момчетата кимнаха, но аз се замислих. Трябва ли да изляза с хора, които не познавам?

-Бройте ме!-съгласи се Ондреаз.

-Аз всъщност съм на работа, но може да дойдете там. Работя в един бар на плажа.-каза Грейсън.

-Това също става. Ще изпием по един коктейл и ще побъбрим.-отвърна Валерия и ме погледна.

-Ее, ти също ще дойдеш, нали?-попита ме тя. Нямам какво да губя, защо да не опитам.

-Добре, бройте и мен.-съгласих се и тя се зарадва.

-Супер! Дайте си номерата, за да се разберем допълнително.-отвърна тя и извади телефона си. Ние последвахме примера ѝ и продиктувахме номерата си.

След като разменихме телефонните си номера всеки тръгна по своя път. Аз се качих в колата и Стюард потегли към вкъщи. Може да се каже, че не беше толкова зле, като изключим тримцата, които се мислят за много готини.