Rumors

Глава 42

Бях толкова развълнувана и щастлива от факта, че с Дилън сме заедно, че даже не можах да спя цяла вечер от вълнение да го видя отново днес. Но преди това, трябва да говоря с Ондреаз.

Усмивката не слизаше от лицето ми, което беше нещо много странно и необичайно за мен. Радвам се, че беше събота, защото нямах настроение да ходя в училище. Не че по принцип имам. Та, закусих набързо и оставих съдовете в садомиалната и се качих в стаята си, за да се облека.

Извадих чифт черни дънки и бяла, памучна блуза. Облякох се и съчетах аутфита си с черно, кожено яке и малка, черна чантичка със златна верижка. Напръсках се с парфюм и излязох от стаята. Слязох по стълбите и отворих входната врата, а пред мен стоеше Джеймс с широка усмивка.

-Господи, какво правиш тук?-попитах изплашено, а той ме прегърна и започна да пищи.

-Аааа, казах ли тиии? Казах ли ти, кучкоо? Какво стана сега? Ти и Дилън сте заедно. Хаа, аз винаги съм прав, скъпа.-крещеше с цяло гърло, а аз запуших устата му, защото съседите ни гледаха.

-Млъкни бе!-изшътках му и се засмях.

-Та...с Дилън сте гадженца мадженца, а?-повдигна игриво вежди.

-Ами...дааа.-не можах да се сдържа и също се разпищях като малко момиченце.

-Знаех си! Знаех сиии! Момиче, трябва да го отпразнуваме. Ами да, рождения ти ден е след четири дена. А той кога излиза от болницата. Ами Ондреаз?-започна да задава бързо въпроси, а аз се обърках.

-Чакай, чакай, чакай!-вдигнах ръка в знак да млъкне.-Едно по едно. Не мога да отговоря на всичко.

-Добре, да започнем с...Ондреаз. Какво ще правиш с него?-попита, а аз въздъхнах.

-Ще скъсам с него. Нещата и без това нямаше да се получат между нас. Надявам се все пак да си останем приятели.-повдигнах рамене, а момчето пред мен кимна.

-Ясно. А мъжа ти кога излиза от болницата?-зададе още един въпрос и аз извъртях очи.

-Приемаш всичко твърде сериозно. И не знам кога ще излезе, най-вероятно след няколко дена.-предположих.

-Ох, добре. Рождения ти ден не го мисли, аз ще се оправя. А сега отивай при Ондре и скъсай с него.-бутна ме напред, а аз само го погледнах намръщено.-Не ме гледай, тръгвай!-помаха с ръка, а аз изпуфтях и се качих в колата си.