Rumors

Глава 17

Гледна точка на Грейсън

Смяната ми започваше от 14:30, затова се прибрах до нас само да оставя раницата си и да се преоблека. Налагаше се майка ми да работи двойни смени, за да плащаме наема. Брат ми, както винаги се шляеше по улиците и сигурно си разделяше някоя спринцовка с приятелите му идиоти. Итън винаги е бил безотговорен, въпреки и да е по-голям от мен се държи несериозно. Дори беше в затвора, защото обра касата на кварталния магазин.

Както и да е, отидох на работа и се заех с поръчките на клиентите. По това време на деня по принцип нямаше много хора на плажа и не беше толкова натоварено. Оставих коктейлите на две момичета малко по-големи от мен и избърсах бар плота.

-Здраво бачкаш, а?-чух гласът на Валерия и без да искам бутнах една чаша от бара, а тя се счупи на малки парченца. Кога ще спра да бъда такъв загубеняк?

-Да, трябва да помагам на майка ми.-измрънках, докато събирах парченцата от земята. Сега шефката ще иска да платя чашата. Излишни разходи...

-Беше споменал, че имаш брат? Той не ви ли помага?-попита тя и се настани на един от високите столове пред бара.

-Брат ми освен да създава проблеми, друго не може.-отговорих и тя кимна леко. Изхвърлих стъклата в коша и погледнах момичето пред мен. Черната ѝ коса се вееше от вятъра и изглеждаше уникално.-Какво ще пиеш?

-Мента със Спрайт.-каза тя и аз кимнах.

-Веднага пристига!-заявих, а тя се засмя леко. Заех се с приготвянето на койтейла ѝ, като се стараех да не излея или изтърва нещо пак. След по-малко от минута коктейла ѝ беше готов и аз го поставих пред нея. Валерия се усмихна леко и ми благодари.

-Грейсън, честно, правиш най-хубавите коктейли!-каза тя след като отпи от течността. Усмихнах се леко и разчистиха бъркотията край мен.

-Стига де, не съм чак толкова добър. Все още се уча.-отвърнах скормно и тя извъртя очи.

-Просто си признай, няма нищо лошо в това.-настоя Валерия и се засмяхме.

-Онази вечер ме попита...дали съм си харесал някоя?-започнах и тя кимна, като отпи от ментата си.-Ами ти? Харесала ли си си някого?-попитах и тя се намести по-удобно.

-Ммм...при мен нещата са малко трудни.-каза несигурно.-Родителите ми искат да съм с някое момче като нас. Да има пари.-довърши и настъпи неловка тишина. Ама разбира се, че ще искат да е с някого, когото има пари. Защо ли си помислих, че може да тръгне с някого като мен?

-Ясно...-измрънках и потраках нервно с пръсти по плота.

Гледна точка на Ребека

Приготвях си нещата за преспиването у Валерия. Взех си четката и пастата за зъби, четката за коса, дрехи, учебниците и още козметика, защото на сутринта ще тръгнем за училище от тях. Прибрах нещата си в една раница и взех телефона и ключовете за колата. Излязох от стаята и заслизах по стълбите, но за нещастие срещнах Джаксън. Той веднага хвана ръката ми и я стисна силно.

-Пусни ме!-изсъсках, а той само направи хватката си по-силна.

-Сериозно ли си мислиш, че ще ме заблудиш с това богаташче?-попита той, а очите му губеха синия си оттенък.

-Дилън е опасен, затова по-добре не се замесвай с него.-предупредих го, а той се изсмя.

-Той? Опасен? Това, че баща му е полицай не го прави опасен!-каза с дълбок глас и ме погледна сериозно. Тръпки ме побиха от ледения му поглед, а ръката ми вече изтръпваше.

-Остави ме.-отвърнах с треперещ глас.

-Приятелчето ти дали знае за бизнеса на вашите? Едва ли! Ако знаеше до сега семейството ти да е в затвора.-изсъска, а аз се опитах да се отскубна от хватката му.

-Джаксън, остави ме веднъж за винаги! Ние вече не сме заедно! Приеми го.-казах смело, но веднага съжалих. Очите му вече придобиха нов нюанс на черното.

-Ти и аз никога не сме се разделяли! И никога няма. Запомни го!-изръмжа и ме бутна, а аз щях да падна по стълбите. Мамка му, мразя го! Къде по дяволите е татко? Само ако знаеше какви ги върши Джаксън, веднага щеше да му бие шута.

-Миличка, добре ли си?-чух гласа на майка ми и се обърнах бавно към нея. Очите ми се бяха насълзили, но бързо оправих това.

-Аз...д-да.-отговорих заекващо.-Отивам при Валерия. Тази вечер ще спя у тях.-минах покрай нея и излязох от къщата. Качих се в колата си и веднага потеглих към къщата на приятелката си.