Rumors

Глава 46

Купонът приключи рано, защото все пак бяхме на училище другия ден. Джеймс и Ондре се напиха леко и ни забавляваха с простотиите си. Играхме на шише, а Ондре и братовчедка ми се целунаха. Идвамата бяха видимо доволни от предизвикателството, а аз бях щастлива, защото си мисля, че между тях може да се получи нещо.

Първият ни час беше философия. Господинът влезе в стаята с мазна усмивка и веднага погледна към Синтия. Тя от своя страна също му се усмихна и му намигна. Толкова са ми противни и двамата. Тревър зае мястото си зад не много голямото бюро и огледа всички в стаята. Спря погледа си върху мен по-дълго, отколкото на останалите ученици в стаята. Това не знам дали трябваше да ме плаши, но определено получих тръпки по цялото тяло.

-Добро утро, ученици! Следващата седмица ще направим тест върху раздела, който изучавахме.-уведоми ни той, а всички в стаята измрънкаха недоволно.-Да преминем към днешната ни задача. Ще ви задам няколко въпроса, за да разбера как разсъждавате. Готови ли сте?-попита Тревър, като се изправи от мястото си и застана пред класа.

-Може ли да започнем с мен?-вдигна високо ръка Синтия, а господинът се усмихна и кимна.

-Разбира се, Синтия! Би ли ми казала какво е хобито ти?-потърка замислено брадата си мъжът пред нас.

-Да пазарувам, да си правя селфита, маникюр...-започна да изброява, но беше прекъсната.

-Говорим за истинско хоби.-обадих се, а тя ми хвърли кръвнишки поглед.

-Това е истинско хоби, смотло!-озъби ми се, но аз извъртях очи.

-Явно от това хоби губиш мозъчни клетки.

-Достатъчно, момичета!-прекъсна ни психологът.-Синтия, какво би направила ако видиш Ребека да купува обувките, които си си харесала, но знаеш, че няма друг чифт?-попита той. Какво е пък това сега?

-Не знам. Най-вероятно ще отида и ще дръпна обувките от ръцете й и ще кажа, че не й отиват.-отговори блондинката, а аз се ударих по челото.

-Представи си, че Ребе се заянати и не ти даде обувките.

-Тогава ще се боря за тях, каквото и да ми коства.-каза тя, а той се усмихна леко.

-Дори би стигнала до убийство?-повдигна вежда, а аз го погледнах странно.

-Господине, не мислите ли, че за едни обувки не си струва да убием някой?-обади се Ондре.