Rumors

Глава 55

След като оставих Грейсън, Валерия и Ондреаз, се отбих до гимназията, защото получих съобщение от главната мажоретка, че трябва да видя нещо костюма си. Не разбрах много какво точно искаше от мен, но въпреки това отидох.

Когато паркирах колата си на паркинга, забелязах, че имаше само две коли и нито една не беше на Аби. Може пък да не е с нейната кола. Както и да е, слязох от моята и я заключих. Влязох в гимназията и започнах да вървя по коридора и отново беше зловещо тихо. Мислех, че днес има някакви клубове и гимназията няма да е празна.

Завих наляво по коридора и отворих големите врати, които водеха към физкултурния салон. Огледах помещението, но беше празно. Присвих объркано вежди и започнах да обикалям.

-Аби?-извиках и се чу ехо. Забелязах нещо в края на салона и се приближих бавно. Изглеждаше като тяло на човек и около него имаше някаква червена течност.

Огледах тялото по-добре и...О, Господи. Това беше Синтия. Кръвта ѝ изтичаше, а в ръката си държеше телефона си. Клекнах до нея и докоснах студеното ѝ тяло.

-Синтия?-казах тихо и я побутнах.-Господи...-ръцете ми започнаха да треперят и тялото ми изтръпна.

-Ребека! Радвам се да те видя.-чух гласът на Тревър зад себе си и се стреснах. Обърнах се към него и го погледнах изплашено.

-К-какво ѝ се е с-случило?-попитах с треперещ глас, а мъжът пред мен се усмихна подло и се приближи към мен.

-Каквото заслужава. Всички знаем, че Синтия беше ужасен човек.-започна да говори бавно, без да отделя поглед от мен.

-Да, но...-не можех да образуван изречение, защото бях изплашена.

-Направих услуга на света. Една превзета кифла по-малко.-повдигна рамене, а тялото му вече беше ужасно близо до моето. Приглътнах тежко и затворих очи.

-Ще...ще ме убиеш ли?-попитах несигурно и усетих грубите му ръце да обхващат лицето ми.

-Само ако бъдеш непослушна.-отговори, а очите ми се насълзиха.

-Какво ще правиш с мен?-продължих да задавам въпроси.

-Оо, спокойно, скъпа. Само ще се позабавлявам.-отвърна със същата психопатска усмивка.

-Защо правиш всичко това?

-Защото си го връщам! Преди години приятелката ми се самоуби, защото такива като Синтия и Лола ѝ се подиграваха. Сега те ще изпитат болката, която изпитваше тя.-изкрещя, а аз подскочих.