Rumors

Глава 60

Гледна точка на Валерия

Часовете свършиха и се опитвах да намеря Грейсън, за да поговорим и да му обясня как стоят нещата наистина. През целия ден ме отбягваше и това страшно много ме нараняваше.

Започвах да се отчайвам, докато не го видях да говори с Ондреаз в двора на гимназията. Веднага се затичах към него и когато ме видя извъртя очи и се опита да си тръгне, но този път нямаше да го позволя.

-Грейсън!-извиках и помахах с ръка. Той се спря и видях как въздъхна.-Нека да поговорим.

-Какво искаш?-попита незаинтересовано.

-Знам, че изглежда зле, но повярвай ми не беше това, което си мислиш.-опитах да го убедя, а той отмести поглед от мен.-Той се блъсна в мен и ме заговори. Започна да ми обяснява как са го предизвикали и...

-Мислех те за различна.-прекъсна ме, а аз присвих очи объркано.

-Моля?

-Но да...кой съм аз да се занимавам с богаташка като теб? Всички сте еднакви.-изплю грубо и усетих как очите ми започваха да се пълнят със сълзи.

-Вече съм като всички, така ли?-попитах тихо, а той кимна.

-Да! Не доказа с нищо, че си по различна от тях.-потвърди и опитах да преглътна буцата заседнала в гърлото ми. Прехапах устни и извърнах поглед.

-Съжалявам, че съм ти изгубила времето.-казах му и си тръгнах.

Щом не иска да ми вярва, така да е. Нямам намерение да му повтарям едно и също нещо по 10 пъти.

Качих се в колата си и пуснах горчивите сълзи да се стичат. Наистина боли. Да чуеш тези думи от човека, който обичаш с цялото си сърце боли ужасно много. С какво заслужих да изпитам тази болка? Нещо грешно ли направих? Наистина ли мисли, че съм като всички останали? Богата и надута, интересуваща се само от парите и бройката? Това е толкова абсурдно. Не мога да повярвам...

Гледна точка на Грейсън

-Сериозно ли си ѝ казал това?-извика Ребека в ухото ми и имах чувството, че ми спука тъпанчето.

-Какво друго очакваше да ѝ кажа? Тя ми изневери.-отвърнах и момичето до мен извъртя очи.

-Тя не ти е изневирила! Набий си го в кухата глава, мамка му. Ако я беше оставил да довърши щеше да разбереш, че той, подчертавам той я е целунал. Не тя него. Той нея. Разбираш ли?-Ребека се опитваше да ми обясни като на малоумен.

-Ти беше ли там?-повдигнах вежда.

-Не!

-Тогава откъде си сигурна, че не е излъгала и теб?-попитах, а тя се удари по челото.

-Знам, че не съм тъпа и познавам приятелката си.-говореше изнервено и имах усещането, че щеше да ми забие някой шамар след малко.

-Е, и аз мислех, че я познавам, но уви...-не довърших мисълта си, защото погледът, с който ме погледна ме уби.

-Кажеш ли още нещо, кълна се, че ще забия главата ти в това дърво, за да ти дойде акъла.-заплаши ме, а аз кимнах, защото знаех, че не се шегуваше.

Продължихме да ходим в тишина, докато не стигнахме парка. Трябваше да взема нещо от Итън и се разбрахме да се чакаме тук. Видях го да разговаря по телефона до фонтана и с Ребека се запътихме към него.

-Копелето не подозира нищо. Беше прекалено тъп, за да се върже.-започна да се смее брат ми и погледнах към Ребе.-...Разбира се, че скъсаха...Не, не знам дали има интерес към теб. Ако искаш се пробвай, но едва ли ще ти пусне. Не знам какво видя в брат ми...

-Все още ли мислиш, че Валерия ти е изневерила?-Ребека ме погледна, а аз свих ръцете си в юмруци и се доближих до копелето, което ми се водеше брат. Хванах го за яката и го вдигнах.

-Значи ще проваляш връзката ми, така ли? Собственият ми брат ще ми забива нож в гърба? Толкова ниско ли падна?-изкрещях в лицето му, а той се стресна.

-Грейсън? Ти...колко чу от разговора?-попита изплашено.

-Достатъчно, за да ти разбие физиономията.-отговори Ребека, която беше със скръстени ръце.

-Това просто беше една безобидна шегичка.-засмя се нервно Итън, но на мен изобщо не ми беше забавно. Присвих очи и го бутнах във фонтана.

-Събирай си багажа и се махай от апартамента. Не ми пука дали има къде да отседнеш, не искам да те виждам.-изсъсках, а той ме погледна.

-Моля? Не можеш да ме изгониш. Мама няма да го позволи.-започна да се противопоставя.

-Повярвай, мама ще бъде много щастлива щом се изнесеш.-казах и с Ребека си тръгнахме.

Сега трябваше да се извиня на Валерия за нещата, които ѝ наговорих и че не ѝ повярвах. Наистина се държах като задник с нея. Но как мога да предположа, че брат ми ще направи подобно нещо? Очаквах всичко друго от него, но не и това. Не искам да имам повече нищо общо с този човек.

-Ще отидеш при Валерия, нали?-обади се Ребека.

-Разбира се, че ще отида. Трябва да си върна момичето.-отговорих и тя се засмя.

-Дойде ти ума значи. Време беше.-отвърна тя.-Скачай в колата, ще те закарам.-кимна към Поршето и го отключи.