Глава 50

543 44 38
                                    

Гледна точка на Валерия

Отидох до бара, за да взема бира на Ник и Томас, а и исках да проверя Грейсън. Забелязах, че доста дълго си говореше с някакво момиче.

Мацката се беше облегнала на плота и не отделяше поглед от приятеля ми. Хъ, няма да стане, скъпа. Грей е мой, намери си друг.

-Грейсън!-обадих се и успях да привлека вниманието му.-Ще може ли две бири?

-Разбира се!-отговори и се обърна, за да вземе бирите от хладилника. Остави ги на плота и отново насочи вниманието си върху момичето.-Да, аз също имам по-голям брат...-започна да ѝ обяснява някакви работи, а аз местех погледа си от единия на другия.

-Ще дойдеш ли при нас?-прокашлях се леко и го погледнах.

-След малко. Смяната ми не е свършила все още.-отговори, а аз кимнах бавно.

-Добре.-отвърнах и взех бирите като оставих парите на плота. Обърнах се на петите си и отново тръгнах към приятелите си.

-Вал, рестото!-извика момчето зад мен, но не му обърнах внимание и продължих да си ходя по пясъка.

Седнах на мястото си от преди малко и подадох бутилките на Ник и Томас. И двамата ме изгледаха странно, защото може би им ги дадох малко грубо, но какво да направя? Бях изнервена. Дори не знам защо. Просто това, че Грейсън не ме представи по някакъв начин на това момиче ме обиди. Дори не ми обърна никакво внимание. Все едно искаше да се оттърве от мен, колкото се може по-бързо.

-Вал, добре ли си?-чух гласа на Ребека и вдигнах поглед.

-Аз...да. Супер съм.-отвърнах изнервено.

-Какво направи пак Грейсън?-въздъхна тя.

-Откъде разбра, че е нещо с него?-попитах и тя се засмя леко.

-Познавам те. А и видях, че говори с някакво момиче, така че предположих, че може би има нещо общо.-отговори приятелката ми.

-Няма значение. Не е кой знае какво.-казах, а тя повдигна съмнително вежда.-Добре де, може би малко...ревнувам.-измрънках последната дума.

-Какво?-направи се на глуха Ребе и извъртях очи.

-Може би ревнувам.-изкрещях и в този момент Грейсън се появи. Погледнах го, а той се усмихна доволно.

-Мислех, че ще ти е нужно повече време да си признаеш.-подсмихна се и седна до мен.

-Млъквай!-изсъсках и той ме прегърна.

RumorsOnde histórias criam vida. Descubra agora