Rumors

Глава 31

Отидох с нежелание на училище сутринта. Всеки ден ходя с нежелание, но днес беше различно. След случката от снощи нещо започваше сериозно да ме притеснява в тази гимназия. Когато влязох в двора на училището, всички погледи се забиха в мен. Господи, нека позная... Всички си мислят, че съм убила мажоретката?

Нашите не спряха да ме разпитват цяла вечер дали съм добре. Държаха се странно, защото по принцип не са толкова загрижени за мен. Дори мама не искаше да идвам на училище днес, но просто нямаше как, защото щяха да ни разпитват, а ние, по-скоро аз бях една от заподозрените.

-Какво става, хора?-попитах веднага щом седнах на мястото си в стаята, а Валерия, Грейсън и Ондреаз се обърнаха към мен.

-Всички смятат, че ти и Дилън сте забъркани в това.-каза Валерия и извъртях очи.

-Не се и очудвам. Тъпата Синтия ще направи всичко, само за да ме съсипе.-измрънках и видях, че Дилън влезе в стаята видимо уморен. Погледна към мен и му се усмихнах леко. Той отвърна на усмивката ми слабо и се приближи към нас. Постави нежна целувка върху устните ми, а аз се изненадах. Все още ли се правим на двойка?

-Става ли да поговорим след часовете?-попита ме, а аз кимнах. Седна на мястото си на другата редица и госпожата по математика влезе в стаята, придружена от директорката.

-Добро утро, деца! Както сте разбрали, вашата съученичка...-пое си дълбоко дъх преди да продължи.-...Някой е убил Лола предната вечер и ще се наложи полицията да ви разпита. Бъдете готови за това след този час. А сега, продължете работата си.-обясни червенокосата жена и излезе от стаята. Можех да усетя погледите на всички забити върху мен.

Госпожата по математика започна да обяснява новия урок, но не мисля, че някой беше в състояние да я слуша. Всички бяха разсеяни и на никой не му беше до каране на часове точно днес. Предполагам след разпита ще ни освободят, а аз трябва да проведа сериозен разговор с Джаксън, защото го видях да разговаря със Синтия сутринта. Ако той е замесен в това, ще издам него и Синтия.

Часът мина доста бавно от обикновено. Всички събрахме нещата си и излязохме от стаята, като се събрахме в коридора. Полицията вече беше дошла и щяха да ни викат един по един за разпита.

-Притесняваш ли се?-чух гласа на Томас и се обърнах.

-Какво? Не! Защо да се притеснявам?-попитах объркано, а той повдигна рамене. Ясно, и той мисли, че съм била аз.-Не съм направила нищо, мама му!-изсъсках, а Дилън хвана ръката ми и ме дръпна на страна.