Rumors

Глава 40

Гледна точка на Дилън

Видях всичко. Абсолютно всичко. Как Джаксън притисна Ребека в стената, как я удари, как я хвана за гърлото и я заплаши. Но не направих нищо, защото съм идиот. Идиот, който нито не може да си признае чувствата, нито да защити момичето, което обича.

Ще се питате кое бе по-важно от това да ѝ помогна? Трябваше да върна ключовете на Аби, защото си ги беше забравила вкъщи. Мамка му, Дилън голям си идиот!

Няма да оставя нещата така. Ще кажа на баща ми да се погриже. Това копеле заслужава да изгние в затвора. Извадих телефона си и се обадих на татко. Чаках доста докато ми вдигне. Мразя, когато не ми вдига, а ситуацията е сериозна.

-Какво има, Дилън? Зает съм!-извика в слушалката, а аз извъртях очи.

-Трябва да арестуваш един човек.-казах направо.

-Какво?-попита объркано.

-Току-що бях свидетел на тормоз. Момче на двадесет заплаши приятелката ми. Дори я удари.-обясних и чух тежката въздишка на баща ми.

-Къде си?

-В училище.

-Стой там! До двадесет минути ще дойда с подкрепление да видим записите от камерите.-уведоми ме той и аз кимнах, но осъзнах, че той няма как да ме види.

-Добре!-затворих телефона и влязох в гимназията, за да оставя поне ключовете на Аби, докато чакам.

***

Върнах ключовете на мажоретката и отново излязох пред гимназията. Облегнах се на колата си и извадих телефона си, за да се обадя на Валерия да провери как е Ребека.

-Дилън?-каза щом вдигна. Явно беше изненадана да види номера ми изписан върху екрана на телефона ѝ.

-Веднага се обади на Ребека и питай къде е.-наредих.

-Чакай, чакай! Какво е станало?-попита объркано.

-Джаксън отново я заплаши. Удари я в корема и щеше да я удоши.-отговорих.

-А ти къде беше?-отвърна тя и въздъхнах.

-Аз...гледах отстрани.-казах тихо.

-Моля? Защо не ѝ помогна? Дилън, ти добре ли си?-започна са вика, а аз отдръпнах леко телефона от ухото си и присвих очи.

-Да, знам, че съм идиот! Ще провериш ли как е?-попитах отново.

-Разбира се, че ще проверя!-отговори Валерия и затвори телефона.