Rumors

Глава 59

Мисля, че вечерята с родителите на Дилън мина добре. Не се изложих по някакъв начин. Надявам се...Супер щастлива съм, че майка му ми дава такава възмосжност. Фотографията наистина ме е влечала малко или много. Просто напоследък не ми остава време да правя, каквото и да е. Постоянно съм заета с гимназията, мажоретки, изпити, родители и тем подобни. Нямам време за себе си, а проблемите не свършват.

Дилън ме изпрати до вкъщи. Беше толкова мил, държеше се супер добре с мен и не можех да искам нищо повече от него. Радвам се, че поне нещата с него се оправиха и сега сме добре. 

Слязохме от колата му и той ме придружи до входната врата. Преди да вляза обаче в къщата, се обърнах към него, за да се сбогуваме.

-Благодаря ти наистина!-усмихнах се, а той се приближи още повече към мен.

-Няма за какво. Казах ти, че нашите ще те харесат и майка ми ще те уреди.-отвърна момчето пред мен.

-Надявам се наистина да е така и да не съм оставила лошо впечатление.-казах тихо и Дилън се засмя. Повдигна прадичката ми, за да мога да го погледна в очите.

-Всичко мина перфектно. Не се притеснявай. Беше чудесна!-говореше бавно, за да ми го набие в главата. Започна да приближава лицето си до моето и след малко усетих меките му устни върху своите.

Странно ли е, че обожавам тези устни? Привързах се към този човек толкова много и това е нещо ново за мен, защото по принцип не позволявам да се привържа към нещо. Не се привързах само към него, а и към приятелите си. Без тях животът ми няма смисъл. Радвам се, че заговорих Грейсън и Ондреаз на първия учебен ден и че Валерия също се намеси. Чувствам тези хора толкова близки. Като второ семейство са ми.

-Ще се видим утре, нали?-попита Дилън след целувката.

-Разбира се. Не мога да издържа и секунда без теб.-на глас ли го казах? Момчето пред мен ме погледна леко изненадано, а след това повдигна едната си вежда самодоволно. Мда, на глас го казах.

-Така ли? Нещо доста се размекна напоследък, Уотсън?-отвърна той, а аз извъртях очи.

-Млъквай, О'брайън! Това ти е за последно.-предупредих го.

-Вече на фамилии ли ще си говорим?-попита и скръсти ръце.

-Ти започна пръв, идиот!-изсъсках и той се засмя. Прегърна ме и сякаш се разтопих.