Rumors

Глава 11

Веднага след часовете с Валерия отидохме в залата, където тренира. Щеше да ме научи на някои движения, които ще ми помогнат за мажоретките. Все още си мисля, че това не беше добра идея, но какво от това? Едно ново предизвикателство никога не е излишно. Винаги можеш да докажеш на себе си, че си по-силен, отколкото предполагаш. Така изненадваш не само останалите, но и себе си. А аз съм твърдо решена да се справя и с това. Колкото и да е трудно...

След като с Валерия се преоблякохме в по-удобни дрехи, първо загряхме. Приятелката ми каза, че винаги преди да започна да правя нещо такова е добре да загрея малко, за да нямам после проблеми. Загрявката не беше толкова трудна, но следващата част ме изуми. Вал направи мост, след това шпагат, като вдигна единия си крак до главата. Как по-точно се очаква аз да направя това?

-Това е много лесно. Вярвам, че ще се справиш.-заяви усмухнато тя, а аз я гледах изплашено.

-Никакъв шанс.-отвърнах.

-Хайде де, всеки тръгва от някъде. Няма да е лесно, но не е невъзможно. Има ли желание, има и начин, а щом има начин, има и добри резултати.-опита се да ме нахъса и да си призная, че се получи до някъде. Това момиче просто има дарбата да те нахъса и да ти оправи настроението. Просто излъчването ѝ е зареждащо. Щом я погледнеш и веднага ти вдъхва желание за живот.

-Добре, нека да започваме.-пляснах с ръце и се опитах да направя мост. И разбира се, не се получи, защото бях дърво.

-Може би трябва да опитаме първо на стената.-предложи Валерия и аз кимнах, като се държах за кръста, защото ме заболя.

-Да, най-добре ще е да започнем от там.-съгласих се.

***

Няколко часа по-късно бях вече тотално изморена. Потта се стичаше от мен като водопад.

-По принцип това е само част от тренировката ми.-обади се Валерия и аз я погледнах.

-Само част? Ти по колко часа стоиш тук?-попитах и тя се засмя.

-Около час-два. Просто действам по-бързо.-обясни тя, а аз просто поклатих глава, защото това нещо ми се струваше абсурдно. Ако аз трябва да правя това всеки ден, не се виждам.

Извадих шишето си с вода и отпих от него. И тогава ми дойде идея. Ще извикам Валерия и момчетата да спят у дома и ще им разкажа за бизнеса на нашите и Джаксън. Надявам се след това да не започнат да странят мен.

-Хей, какво ще кажеш тази вечер да спиш у нас? Ще извикаме и момчетата.-предложих ѝ и тя се замисли.

-Защо не? Ще бъде яко.-съгласи се и се усмихна леко.

-Супер. Ще пиша на Грейсън и Ондреаз.-казах ѝ и веднага извадих телефона си. Написах съобщение и на двамата, което гласеше за плановете ми. Изпратих го и не чаках дълго за отговор. И двамата бяха съгласни.-Те също са съгласни.-уведомих я и тя се зарадва.

Преоблякохме се и излязохме от залата. Стюард вече ме чакаше от пред, затова се сбогувах с Валерия. Качих се в колата и шофьорът ми потегли.

-Стюард, знаеш ли къде е майка ми? Днес се опитах да се свържа няколко пъти с нея, но тя не вдига.-попитах го и видях как ме погледна в огледалото за задно виждане.

-Госпожа Уотсън е на посещение при баща ви в затвора. Каза да ви предам, че тази вечер няма да бъде вкъщи. Ще преспи в къщата на сестра си.-отговори той и аз кимнах.

-Ясно.-въздъхнах и се загледах през прозореца.

***

Всичко за вечерта беше приготвено. Наредих на готвачките да приготвят пица и някой сладкиш. Надявам се момчетата и Валерия да обичат чийзкейк и пица, както и други вредни храни, защото има само такива неща за ядене.

На вратата се позвъня и веднага изтичах да отворя. Когато отворих, пред мен бяха приятелите ми в цялата си прелест. Ондре беше усмихнат, както винаги, Вал красива, а Грейсън срамежлив. Поканих ги да влязат вътре и се насочихме към големият хол.

-Е, какъв е планът за вечерта?-попита Ондреаз и се хвърли на кожения диван.

-Храна, опознаване...и пак храна.-отговорих и всички се засмяха.

-Яка къща между другото.-отвърна той и се огледа.-Значи така живеели богаташите. Добре си живуркате вие. А аз едвам деля стая с двамата си братя.

-Имаш братя?-попита Валерия и той кимна.

-Да, по-малки са от мен и ми вдигат нервите. Така че, тази вечер смятам да релаксирам.-каза той и се настани по-удобно.

-Може да изпробваме джакузито по някое време.-предложих, а на лицето му изгря доволна усмивка.