Rumors

Глава 13

Снощи си изкарахме наистина приятно. Пуснахме си музика, изпробвахме джакузито, Грейсън се отпусна пред нас и ни беше яко. Обаче шибаните ми съседи решиха да ни развалят малкото парти, което си бяхме спретнали, като ни извикаха полиция. Но за наш късмет полицаите бяха пекани и не ни направиха голям проблем. Само ни казаха да намалим музиката.

Валерия и момчетата си тръгнаха рано сутринта, защото Грейсън беше на работа, а Валерия на тренировки. Ондре нямаше ангажименти, но също реши да си тръгне. Аз от своя страна исках да поспя още малко, защото все пак беше събота, а довечера сме на клуб.

Налях си вода в една чаша и отпих от нея. Оставих празната чаша в мивката и излязох от кухнята, а точно в този момент нашите се появиха. Не очаквах да видя татко, мислех че ще стои по-дълго в затвора.

-Ребека, каква е тази кочина?-веднага извика майка ми, а аз извъртях очи.

-Не ѝ се карай още от вратата.-смъмри я татко и аз отидох до него, за да го прегърна.

-Радвам се, че се върна.-казах и той се усмихна.

-Благодарение на Джаксън излязох от тази дупка. Момчето наистина има връзки навсякъде.-отвърна той. Супер, сега татко му е длъжник и няма как да се отърва от него.

-Мда...аз ще се кача да поспя малко, защото довечера ще излизам.-уведомих ги и се запътих към стълбите.

-Къде ще ходиш?-попита майка ми.

-В някакъв клуб с Валерия, Ондреаз и Грейсън.-отговорих и тя кимна.

-Ребе, мисля че вече си достатъчно голяма да ни помагаш с бизнеса. Извикай Джеймс довечера и продайте малко марихуана.—спря ме татко и аз се обърнах към него.

-Какво? Не! Знаеш ли колко хора от гимназията ще бъдат там? Ако разберат...-не успях да довърша изречениято си, защото той ме прекъсна.

-Казах нещо. Джеймс е правил това над милион пъти, така че няма как да се издъните.-настоя той, а аз изпуфтях шумно. Качих се в стаята си и тръшнах вратата. Само това ми трябва някой от гимназията да разбере. Новината ще се разпространи веднага.

Плановете ми да спя явно се отложила. Писах на Джеймс да се срещнем в парка до нас след час. Започнах да се оправям и бях готова за по-малко от 10 минути. Взех раницата си и излязох от стаята. Слязох бързо по стълбите и излязох от къщата без да казвам нищо на нашите. Качих се в колата си и потеглих към парка.

Трафикът ми бъркаше още повече в здравето и не спирах да натискам клаксона, като от време на врече псувах някой друг шофьор. Как може да има толкова некадърни хора?

След половин час най-накрая стигнах до парка и паркирах колата си. Слязох от нея и навлязох навътре. Видях приятелят ми гей да се подпира на едно дърво с цигара в уста. Приближих се към него и той се усмихна. Премахна цигарата от устните си и издиша дима.

-Какво става, Ребе?-попита той.

-Баща ми излезе от затвора!-при отговора ми голяма усмивка се появи на лицето му.

-Ау, шефа вече е на свобода. Колко яко!-отвърна радостно, а аз го изгледах странно.

-Намали тревата.-посъветвах го, а той започна да се смее.-Както и да е...татко иска довечера да дойдеш с мен в клуба и да продаваме трева.-казах му, а той просто кимна.

-Нямаш проблеми! А този сладур от ония ден ще бъде ли там?-попита и аз го погледнах объркано.

-Кой?

-И тримцата бяха сладури, но говоря за зеленоокия красавец.-уточни той и образа на Томас изкочи в съзнанието ми.

-Томас ли? Да не би да си му хвърлил око?-засмях се и повдигнах едната си вежда.

-Може би...-отговори Джеймс, а аз започнах да се смея още по-силно.

-Джеймс, съжалявам, че ще те разочаровам, но Томас не е гей.-казах му и той просто повдигна вежди.

-М, всички така казват в началото, но после като опитат от това и говорят друго.-отвърна момчето до мен, а аз само поклатих глава.

-Щом казваш. Но да, той също ще бъде там.-отговорих на въпроса му от преди малко.

-Оо, значи да се наглася за довечера. Трябва да се избръсна.-каза той и потърка брадата си.

-Късмет с това.-потупах го по рамото и се засмях.

-Спри да се смееш. Ще видиш накрая, че двамата ще бъдем заедно.-отвърна уверено той, а аз повдигнах вежди.

-Да, да...вярвам ти.-не можех да сдържам смеха си.

-Сега се смееш, но накрая и двамата ще бъдем обвързани. Аз ще съм с Томас, а ти ще си с този другия. Дилън ли, какъв беше?-присви вежди, а сълзите вече течаха от очите ми.

-Моля те...спри...добър шегаджия си.-не можех да си поема въздух от смях.

-Помни ми думите, Ребека. Аз винаги се оказвам прав.-размаха пръста си пред мен и аз кимнах.

-Ох, не...не мога. Тръгвам си, защото ако остана още малко ще се напишкам. А и трябва да си търся рокля за довечера.-казах и се сбогувах с него.