Глава 27

567 45 14
                                    

Събота и неделя Дилън остана вкъщи, за да се увери, че ще бъда добре и че Джаксън няма да реши да ми досажда отново. Честно мислех си, че ще бъде досадно и ще се изпокараме още първата вечер, но за моя изненада къщата все още е цяла, а с Дилън сме в добри отношения. Не очаквах да се загрижи толкова за мен, защото все пак цялата ни връзка е просто за пред хората. Нито той, нито аз изпитваме нещо към другия. Мисля...

Нашите щяха да се връщат днес и планирах да им разкажа цялата истина за Джаксън, защото наистина не мога да продължавам така. Ако работят с него ще затънат много дълбоко и ще ми е още по-трудно да предам идиота на полицията. Трябва някак си да ги убедя, че този бизнес не е решението за изкарване на хубави пари.

-Как прекарахте уикенда с Дилън?-Валерия седна на мястото до мен и ме погледна любопитно.

-Всъщност не беше толкова зле.-отговорих, а тя се усмихна доволно.

-Мхммм...-измрънка и отвори учебника по биология. Господинът влезе в стаята и всички го поздравихме. Младият мъж зае мястото си и огледа всеки един в стаята.

-Надявам сте започнали работа по проекта, защото времето напредва. Имате две седмици, но ако отлагате постоянно накрая няма да направите нищо и следователно оценката ще бъде слаба, а тя е важна. Ще тежи над успеха ви за първия срок.-обясни той и с Валерия се спогледахме. Ондреаз и Грейсън стояха пред нас и също се обърнаха назад.

-Трябва да се уговорим за проекта.-каза Грейсън.

-Може да започнем тази седмица. Например в сряда след часовете да се чакаме в библиотеката?-предложих и ги погледнах.

-Аз съм на работа.-отвърна той.

-Библиотеката работи до 20 часа, така че може да отидем след смяната ти.-обади се Вал, а Грейсън се усмихна.

-Става.-съгласи се той и двамата се взираха един в друг и се усмихваха. Добре, тука има нещо, което не знам и трябва да разбера.

-Лопез и Долан, веднага се обърнете напред и внимавайте в това, което говоря.-скара се господинът, а те се обърнаха и се извиниха.

Опитах се да слушам какво разказва господинът, но просто не можех. В ума ми се беше наместил шибаният Дилън и тъпата му, сладка усмивка. Знам какво означава това, но просто няма как да стане. Та той е самовлюбен задник. Макар, че последните дни се държи доста добре и не ми лази по нервите, но просто е невъзможно. Двамата сме толкова различни и изобщо няма да си паснем. Но пък противоположностите се привличат...оф, просто ще спра да го мисля и толкова.

RumorsWhere stories live. Discover now