Rumors

Глава 21

Гледна точка на Валерия

Събудих се преди алармата си, защото не можех да спя. Все още ми беше притеснено, за дето избягахме снощи.

Влязох в банята и измих зъбите си. Слязох долу в кухнята и заварих нашите да закусват. Когато ме видяха, израженията им придобиха сериозен вид. Странно, по принцип ме поздравяват с усмивки на лицата си.

-Добро утро!-казах сънено, но не получих отговор.

-Имаш ли да ни казваш нещо?-попита татко и постави ръцете си на масата. Преглътнах шумно и сърцето ми ускори ритъма си.

-Ъмм...н-не? К-какво да ви к-кажа?-отвърнах заекващо. Мамка му, знаят...

-Ами например, че снощи с приятелката ти сте се измъкнали от вкъщи, докато с майка ти бяхме на пистата?-повдигна вежда, а аз затворих очи. Знаех си, че ще разберат. Защо ми трябваше да го правя? Но пък видях Грейсън.

-Как разбрахте?-въздъхнах и дръпнах стола, за да седна.

-Скъпа, имаме камери из цялата къща. Как няма да разберем?-обади се мама и сведох глава виновно.

-Съжалявам.-измрънках и усетих нежната ръка на мама да допира кожата ми.

-Мисля, че това момиче не ти влияе добре. По-добре ще е да страниш от нея.-посъветва ме тя и аз веднага вдигнах поглед към нея.

-Моля? Тя е единствената, която е нормална и ме разбира. Няма да спра да се срещам с нея!-заявих и те ме погледнаха.

-Виждаш ли? Тя те променя. Досега никога не си ни отговаряла, нито си бягала от вкъщи!-намеси се татко и извъртях очи.

-Нищо не е станало. Просто бяхме на купон в къщата на Ник.-казах, като се бях изправила вече от мястото си и ръкомахах с ръце.

-На купон значи? Нещата стават все по-зле.-отвърна разочаровано, а аз се изнервих.

-Отивам да се оправям за училище!-завъртях се на петите си и отворих вратата, за да изляза, но гласът на татко ме спря.

-Наказана си! Няма да излизаш една седмица! След училище се прибираш право вкъщи.-нареди той и аз се обърнах към него.

-Няма начин! Трябва да ходя на тренировки.-отвърнах.

-Няма да ходиш!-каза сериозно, а аз излязох от стаята си и опитах да спра напиращите сълзи. Какво им стана? До сега никога не са се държали така. И как така ще ми забрани да ходя на тренировки. Треньорката ще е много ядосана от този факт, а още по-зле е, че след два месеца имам състезание и трябва да съм подготвена.