Rumors

Глава 26

Доближих се до мъжът седнал на дивана, а момичето в скута му се усмихна подло. Как искам да ги удоша и двамата.

-Какво правиш тук? Какво правите и двамата тук?-попитах, а те само се спогледаха.

-Дойдохме да видим колко тъпо парти си организирала. Голяма скука е, Ребе!-отговори отегчено Синтия, а аз присвих очи.

-Как приемат новината приятелите ти? Така като гледам хората странят от теб.-обади се Джаксън и се огледа.

-Какво целиш с всичко това? Защо искаш толкова много да ми съсипеш живота?-извиках и усетих тялото на Дилън до моето.

-Ето го и смотльото, който разби бутилка в главата ми. Голяма грешка направи, приятел. Голяма грешка.-поклати глава чернокосият и погледна към момчето до мен.

-Ти правиш голяма грешка като се занимаваш с Ребека.-отвърна му Дилън, а Джаксън само се подсмихна и избута Синтия от скута си. Изправи се от дивана и застана пред Дилън. Определено Джаксън беше много по-голям от Дилън, не само по възраст, но и по телосложение.

-Така ли? Сигурно татенцето ще ме вкара зад решетките. Издадеш ли мен, семейството на Ребека също гори.-изсъска в лицето му той, а аз застанах между тях двамата, защото виждах как Дилън започваше да се изнервя, а нямах настроение да ги разтървавам

-Какво искаш, за да ме оставиш?-погледнах Джаксън право в очите. Той се усмихна криво и отдръпна от мен.

-Изгуби си шанса, сладкишче. Вече не си ми нужна, но няма да те оставя. Ще те накарам да съжаляваш за това, че ме отблъсна. Ще видиш какво изпусна, скъпа.-каза той и прегърна Синтия през кръста.

-Какво да е изпуснала, освен един психопат?-обади се Ондре и всички погледнахме към него.

-Ти не се обаждай, защото може да ти се случи инцидент, когато разхождаш грозното си куче.-заплаши го Джаксън, а аз го погледнах лошо.

-Не заплашвай приятелите ми. И кучето му е по-красиво от теб, задник.-изсъсках, а той се засмя звучно.

-Ех, Ребе, Ребе, само ако знаеше какво те очаква.-каза за последно и двамата със Синтия излязоха от къщата.

-Ще те убия със собствените си ръце! Кълна се!-извиках, но получих отново дразнещия му смях.

Изръмжах нервно и взех ужасно скъпата ваза на майка ми, която сигурно ще ме убие, ако я счупя. Вдигнах я и замахнах да я хвърля, но ръката на Дилън спря действията ми.