Глава 57

492 42 39
                                    

Днес нямаше да се учи, но щяхме да почетем Синтия в гимназията. Вярно е, че ми лазеше по нервите, но ми е гадно, че трябваше да се случи така. Ако бяхме разбрали, че Тревър е такъв още от самото начало, сега нямаше да има жертви. Семейството ѝ ще съди гимназията, поради това, че допускат психопати да преподават. Но като се замислиш, гимназията няма никаква вина за това.

С Дилън се разбрахме да отидем заедно, затова в момента чаках да ми се обади и да каже, че е пред вкъщи. Майка ми беше в затвора да посети татко, а аз продължавах да мисля вариянти да изкараме достатъчно пари. Мама си намери работа в някаква закусвалня, но ако иска да продължаваме да живеем в тази къща, трябва да измисли по-добър план.

Все пак реших да пусна колата си за продаване и започнах да разглеждам обяви за някоя по-евтина кола, защото колкото и да харесвам Поршето няма как да го поддържам.

Телефонът ми извъня и името на Дилън бе изписано върху екрана. Малка усмивка се появи на лицето ми и взех чантата си. Излязох от къщата и се качих в черния му Range Rover. Той веднага ме дари с целувка по устните и потегли.

-Как си?-попита мило и го погледнах.

-Може да се каже добре.-отговорих и си сложих колана.

-Майка ти разпитва ли те?-продължи с въпросите момчето на шофьорското място.

-Не. Сутринта излезе да посети татко в затвора и все още не се е върнала. Предполагам е отишла на работа.-обясних и той кимна леко.

-Ти...намери ли нещо?-погледна ме за секунда.

-Не, но пуснах колата си за продажба.-въздъхнах.

-Какво? Защо? Казах ти, че не е необходимо да го правиш.-веднага възрази.

-Защото заплатата на майка ми, няма да ни стигне за всички сметки.-отвърнах.

-Знаеш, че можеш да работиш при майка ми, нали?

-Няма как да стане. Не се познавам с нея, а и не искам да изглежда така все едно се възползвам от теб.-казах и той се засмя.

-Да се възползваш от мен? Моля ти се, не започвай. А за проблема, че не познаваш майка ми...тази вечер си у нас на вечеря.-уведоми ме.

-Дилън...-щях да възразя, но той ме погледна и се отказах.

-Бъди готова в 7. Ще дойда да те взема.-допълни и аз присвих очи.

RumorsOnde histórias criam vida. Descubra agora