Глава 51

476 43 39
                                    

Гледна точка на Дилън

Прибрах се вкъщи и както винаги нямаше никого. Татко беше зает с някакво разследване, а мама със списанието. Тази седмица е доста натоварена, защото избират снимки, пишат статии, определят кой ще е на корица и такива простотии.

Влязох в банята и се пъхнах под душа. Пуснах топлата вода, а тя започна да се стича по тялото ми. Веднага усетих как мускулите ми се отпускат, а в ума ми нахлу образът на Ребека. Усетих как се усмихнах леко и прехапах долната си устна.

Наистина до сега не съм се чувствал така с момиче и е доста странно. Хубаво е и не искам да свършва. А най-странното е, че дори мисля за бъдещето си с нея. Какво прави любовта с хората?

Усетих как водата започна да захладнява и я спрях. Увих кърпа около кръста си и излязох от душ кабината. Отидох в стаята си и си извадих сив анцуг и тениска. Облякох се и слязох в кухнята, за да си направя нещо за ядене, защото бях ужасно гладен.

Извадих си необходимите продукти за сандвич и се заех с проготвянето му. Когато най-накрая го направих се настаних на дивана в хола. Пуснах големия телевизор и започнах да преглеждам програмите, докато намеря нещо интересно. Оставих някакъв филм и захапах от сандвича си, но точно в този момент някой реши да прекъсне вечерята ми. Извъртях очи недоволно и изпуфтях. Оставих чинията на масата и се изправих от мястото си, за да отворя вратата.

Пред мен стоеше Синтия с насълзени очи и хлипаше. Погледнах я объркано, а тя се метна на врата ми и започна да реве. Какво иска пък сега? Придвижих се леко назад, за да затворя вратата и отидохме в хола. Седнахме на дивана, а тя дишаше учестено.

-Какво се е случило?-попитах и тя ме погледна.

-Нашите отново се скараха, но този път беше по-лошо.-изхлипа и аз присвих вежди объркано.

-Вашите не се ли разведоха?-отвърнах и тя замълча за секунда.

-Д-да, но...баща ми все още идва вкъщи, за да се кара с мама. Но този път нещата ескалираха и той я удари.-започна отново да плаче, а аз се притесних.

-Посегна ли ти?-попитах и тя избърса сълзите си.

-Не, но да гледаш как баща ти бие майка ти е ужасно. Повярвай ми, никога не искаш да виждаш това.-гласът ѝ трепереше, а аз я придърпах за приятелска прегръдка, защото...не знаех какво друго да направя.

RumorsWhere stories live. Discover now