Rumors

Глава 44

Днес щяха да изписват Дилън. Толкова се радвам. Също така днес трябваше да поговоря сериозно с Ондреаз, защото не мога да отлагам повече. Успях да се свържа с нашите вечерта, след като се върнах от вечерята у Ондре. Мама каза, че с татко са в Маями и щели да се връщат днес.

Оправих се набързо и излязох от вкъщи. Качих се в колата и точно в този момент телефонът ми звънна. Беше Грейсън.

-Ало?-вдигнах и зачаках отговор.

-Здравей, Ребе! Знам, че сигурно се приготвяш за изписването на Дилън, но...ще може ли да поговорим?-попита и можех да усетя само по гласа му, че нещо не е наред.

-Да, добре! Ще те взема и заедно ще отидем до болницата. По пътя ще ми разкажеш.-казах.

-Благодаря!-затворих и запалих колата. Потеглих към Грейсън и през цялото време се чудех какво може да се е случило. Дали е нещо с Вал? Едва ли, тя щеше да ми каже. Но пък...ох не знам. Ще разбера, когато го видя.

Пътувах половин час и спрях пред блока, в който живееше той. Видях го да чака на пейката пред входа и му помахах. Той се изправи и влезе в колата. Усмихнах му се, но той не успя да ми отвърне със същото.

-Какво е станало?-попитах и направих обратен завой, защото болницата беше в другата посока.

-Валерия...-въздъхна той. Погледнах го за кратко, а той потърка брадата си и облегна глава на прозореца.-Баща ѝ предната вечер дойде и я прибра. Заплаши ме, че ако още веднъж ни види заедно ще ме убие.

-Моля?-почти извиках, защото бях шокирана от чутото. Ще го убие? Този добре ли е?

-Не знам, може би не беше добра идея да се събираме с нея. Тя не е като мен. Тя е от друг свят, напълно различни сме. Свикнала е с лукса, а аз не мога да ѝ предложа това. Не мога да я изведа на хубав ресторант, защото нямам толкова възможности, не мога да ѝ купувам скъпи подаръци, да я водя на почивки и така нататък.-обясни изнервено.

-Грейсън, парите не са от значение, когато любовта е силна и истинска.-отвърнах и той отново пусна тежка въздишка.

-Знам, но...-измрънка.

-Виж, просто не го мисли толкова, окей? Нещата ще се наредят. Валерия те обича и не би те оставила.-паркирах пред болницата и го погледнах. Той само кимна леко и слязохме от колата.

Нямах търпение да видя вече Дилън и да го прегърна, но преди това видях Ондреаз да си говори с Джеймс. Казах на Грейсън, че ще дойда след малко и той кимна. Приближих се към двете момчета и те ме погледнаха.