Rumors

Глава 14

Приготвях се за дискотеката. По-рано днес си купих черна, прилепнала рокля, дълга малко над колената. С нея си взех и чифт малка, черна чантичка със златна верижка и черни обувки на не много висок ток, защото все пак не искам да се пребия.

Взех си душ и облякох роклята. Заех се с косата си и извадих пресата. Започнах да къдря косата си на небрежни къдрици и когато приключих, защипах една част от косата и оставих два малки кичура да се спускат отпред. Следващата стъпка беше гримът. Извадих гримовете си и започнах да "творя" върху лицето си. Сложих си фон дьо тен, коректор, руж, очна линия, сенки, спирала и матово червило. Напръсках се с парфюм и облякох коженото си яке. Обух токчетата и взех чантичката си. Излязох от стаята и заслизах по стълбите. Мразя да ходя на токчета, винаги се спъвам и съм на косъм да падна.

Когато слязох долу, видях, че Джеймс се беше изпънал да дивана и пиеше бира. Явно ще тръгнем двамата за клуба. Бутнах краката му от стъклената маса, а той се стресна.

-Още не сме отишли, а ти вече пиеш.-казах и той извъртя очи.

-Нали ти ще караш? Какво те бърка дали ще пия сега или когато отидем в клуба?-попита и се изправи от дивана.-Баща ти ми даде 500 грама кока и още толкова марихуана.

-Знаеш какво да правиш, нали? Не искам някой да заподозре нещо.-предупредих го и той кимна.

-Разбира се! Аз съм професионалист, скъпа!-отвърна той и двамата излязохме от къщата. Качихме се в черното Порше и потеглих към клуба.

***

Гледна точка на Валерия

Бях в клуба с Дилън, Ник, Томас, Синтия и Стейси. Ондреаз, Грейсън и Ребека все още не бяха дошли, а се надявам да го направят скоро, защото не знам колко още ще издържа сама в присъствието на надутия задник на Дилън, натискащите се Ник и Стейси и на мрънкането на Синтия. Откакто се разделиха с Дилън се държи още по-непоносимо.

Видях Ондреаз и Грейсън да влизат в клуба и се изправих, за да може да ме видят. Вдигнах ръката си и им помахах. Ондреаз ме забеляза и побутна момчето до него.

-О, супер! Загубеняците се появиха.-изпуфтя Дилън, а аз го изгледах лошо.

-Млъквай, pendejo!-изсъсках му и се приближих към момчетата. Ондре, както винаги беше усмихнат и готов за купон.