Rumors

Глава 43

Прибрах се от болницата и започнах да се оправям за вечерята с родителите на Ондреаз. Нямах особено желание да ходя, но няма какво да се прави. Ще поседя час-два и после ще кажа, че ме е заболяла главата. Постъпвам ужасно с него в момента, но той просто не ме оставя да говоря. Ще скъсам с него утре, ако ме остави да си довърша изречението. Но ще му кажа да мълчи.

Дори нямаше да се глася толкова за вечерята. Просто ще си взема душ и ще облека нови дрехи. Влязох в банята и се изкъпах на бързо. Върнах се в стаята си и облякох дънки и тениска. Пооправих косата си и се напръсках с парфюм. Обух маратонките си и взех чантата си.

Излязох от къщата и отново се качих в колата. Днес не съм се засичала с нашите. Всъщност от два дена не съм ги виждала. Дали са добре? Ако не са вкъщи, когато се прибера ще им звънна.

Потеглих към Ондреаз и по пътя си пуснах малко музика за повдигане на настроението. Пътувах 45 минути, защото Ондре живееше в другия край на града. Слязох от колата си и я заключих.

Огледах обстановката и спомените веднага ме заляха. Преди да се преместя тук, аз също живеех в...по-беден квартал. Но в това няма нищо лошо, даже напротив. Никога не съм се оплаквала. Хората тук са различни. Всички са мили, децата обикалят из улиците и ритат топка. Но и не всичко е толкова хубаво. Разбира се има и лоша страна. Живееш в мизерия, разни бездомници те спират за пари, надрусани отрепки се крият в по-изоставените сгради, има много кражби и...абе май лошата страна преобладава повече.

Както и да е, влязох във входа и се качих по стълбите. Приятелят ми живееше на четвъртия етаж, който беше и последен. Блокът не беше голям, но пък за сметка на това беше симпатичен. Не беше мизерно, а доста чисто.

Застанах пред вратата и звъннах на звънеца. След секунди се чуха стъпки отвътре и след малко вратата се отвори, а пред мен се показа усмихната, тъмнокоса жена. Просто нямаше как да не отвърна на усмивката ѝ.

-Толкова се радвам да те видя! Влизай, влизай.-покани ме тя и аз влязох. Събух обувките си и Ондре също се появи. Постави кратка целувка върху устните ми и ми се усмихна.

-Радвам се да те видя!-каза той.

-Аз също.-отвърнах леко сковано.

-Влизайте в кухнята. Не се притеснявай, скъпа. Чувствай се като у дома си.-обади се майка му и ни бутна навътре. Настанихме се на кръглата, дървена маса и майка му ни сложи да ядем.-Пол е до късно на работа и няма да може да се запознаете, но пък ще има и други поводи, на които ще се запознаете да се надяваме.-уведоми ме, а аз кимнах. Опитах от храната и разширих очите си от удоволствие. Беше ужасно вкусно.

-Готвиш уникално.-казах, а тя се засмя.

-Не е кой знае какво.-отвърна скромно, а аз поклатих глава отрицателно.

-Не, не! Готвиш по-добре от готвачите, които нашите наемат.

-Толкова е хубаво, че момиче като теб си падна по нашето момче.-жената погледна към сина си, а усмивката не слизаше от лицето ѝ.

-Убедена съм, че още много момичета харесват сина ви.-отвърнах и също погледнах към момчето до мен.

-Може, но аз имам теб.-каза той и хвана ръката ми. Усмихнах се леко. Как да разваля всичко това? Майка му е толкова щастлива и ако скъсаме сигурно това ще я съкруши.

Гледна точка на Грейсън

С Валерия лежахме на дивана и гледахме някакъв филм по телевизията. Не беше интересен, но просто ни харесваше да стоим прегърнати. Пръстите ни бяха приплетени, а аз поставях нежни целувки върху главата ѝ.

Изведнъж някой започна да блъска по вратата и наруши цялото спокойствие. С Валерия се спогледахме и аз се изправих да проверя какво става. Отворих вратата, а през нея влезе баща ѝ яростен.

-Татко, какво правиш тук?-попита тя изненадано, а той я хвана за ръката и я дръпна.

-Ти си идваш с мен. Събирай си багажа и да се махаме оттук.-говореше бързо.

-Какво? Няма да...

-Не си и помисляй да ми противоречиш.-изсъска, а тя извъртя очи.

-Ако Валерия не иска да си тръгне, не може да я накарате насила.-обадих се аз и баща ѝ ме погледна кръвнишки.

-Тя няма да живее в тази дупка!-изплю той.

-Татко, стига!-извика Вал.

-Събирай си багажа!-заповяда ѝ той, а тя изглежда се стресна, защото подскочи леко. Приятелката ми сведе глава и отиде в стаята ми, за да събере багажа си. Баща ѝ се приближи към мен и можех да усетя дъхът му във врата ми.-Повече няма да се срещаш с дъщеря ми. Ясно ли е? Ако още един път те видя с нея, ще те убия.-заплаши ме през зъби.

-Достатъчно! Да си тръгваме.-Валерия се върна, а очите ѝ бяха насълзени. Баща ѝ ме погледна за последно и двамата излязоха от апартамента.

Не разбирам този тип родители. Готови са да провалят живота на децата си, само за да зарадват себе си. Това е откачено. Прекарах пръсти през косата си, като я дръпнах леко назад и се оскубах. Въздъхнах и затворих очи. Седнах на дивана и зарових лице в шепите си. Знаех си, че няма да е лесно с момиче като нея...