Rumors

Глава 9

Веднага щом прекрачих прага на къщата, започнах да търся майка ми. Трябваше да говоря с нея за Джаксън. Той знае нещо за баща ми, което очевидно аз не знам.

-Мамо?-започнах да викам, като в същото време обикалях всички стаи в къщата.-Мамо, къде си?-продължих да викам, но отговор и не получих. Реших да проверя дали е в задния двор и за мой късмет тя беше там. Садеше някакви цветя и беше със слушалки. Ясно защо не ме е чула, когато ѝ виках.

Потупах я по рамото и тя се обърна. На лицето ѝ веднага се появи широка усмивка, докато аз излъчвах притеснение, сигурна съм.

-Защо се прибираш толкова рано?-попита объркано.

-Срещнах Джаксън.-при думите ми усмивката ѝ изчезна.

-Джаксън? Интересно...-измърмори и продължи с работата си.

-Мамо, ти знаеш нещо! Какво общо има бившият ми с татко?-попитах и скръстих ръце.

-Много неща.-отговори тя без да ме поглежда. Това не ми харесва.

-Какви неща?-продължих с въпросите. Докато не разбера истината, няма да я оставя.

-Нормални.-отвърна, а аз извъртях очи.

-Мамо!-казах настоятелно и тя въздъхна тежко.

-Баща ти е в затвора. Джаксън му помага да излезе от там.-най-накрая изплю камъчето, но аз се вцепених. Как така татко е в затвора?

-Чакай, чакай! Защо татко е в затвора?-попитах.

-Защото са го хванали да сключва една от сделките си. Разменяли са дрога, а полицията ги е спипала.-обясни тя.

-А какво общо има Джаксън?

-Джаксън може да направи така, че баща ти да излезе невинен в тази ситуация. Знаеш, че има връзки навсякъде и каквото пожелае, го получава. Много хора са му длъжници. Всеки го е страх от него, независимо годините му. Това момче, макар и на почти 20 е извършило толкова много лоши неща и всеки се страхува от него. В очите на хората той е дявола. Изградил е такъв имидж.-каза майка ми, а аз осмислях информацията. Значи, ако Джаксън реши може да остави баща ми да гние в затвора. Ако не правя това, което ми каже, може да си изпатя много яко.

-Наистина ли му имате доверие?-попитах след кратка пауза и мама постави ръка върху бузата ми.

-Нямаме избор, скъпа. Но ти не се тревожи, сега най-важно е училището. Не позволявай на този малък проблем да ти попречи на учението.-посъветва ме тя и аз я погледнах объркано.

-Малък проблем?-повдигнах вежди.

-Просто не го мисли, окей? Всичко ще се оправи.-опита да ме успокои и аз кимнах.

-Отивам в стаята си. Имам да пиша есе, а и съм изморена. Няма да вечерям.-уведомих я и влязох отново в голямата къща. Започнах да изкачвам стълбите и влязох в стаята си. Тръшнах се на леглото и забих поглед в тавана. Колко ли неприятности ми предстоят, щом Джаксън се върна отново в живота ми? Как да се отърва от него? И как да пазя толкова много тайни от приятелите си? Това е невъзможно. Може би трябва да споделя на Валерия за тези неща скоро. Рискувам да я изгубя, но просто няма как да си мълча, особено пред нея.

Телефонът ми издаде звук и протегнах ръка, за да го взема от нощното шкафче. Имах съобщение точно от нея. Отворих го и започнах да чета.

"Утре, след часовете ще отидем в залата, където тренирам. Трябва да се подготвиш за пробите следващата седмица. Целувки 💋"

Прочетох съобщението ѝ и затворих очи. Напълно забравих за мажоретките. Не трябваше да се записвам, но инатът ми просто няма край. Трябваше да натрия носа на Синтия. Не искам да си представям какво ще е, ако тя разбере за бизнеса на нашите. Тогава ще тръгнат всякакви слухове за мен и всички ще ме гледат още по-гадно. Мястото ми не е в тази гимназия. Просто не се вписвам, но няма да се откажа. Ако искам наистина хубаво бъдеще, трябва да се потрудя. Не искам да имам нищо общо с този бизнес. Прекалено много стрес и е опасно. А и не ми трябва да се забърквам с хора като Джаксън.

Реших наистина да седна и да напиша това есе, за да се разсея от тези мисли. Изправих се от леглото и извадих учебниците си. Започнах да пиша, но нещата не ми се получаваха. Скъсах листа и го хвърлих на земята. Започнах да пиша наново, но пак не се получи. Така стана и със следващите ми опити. Изхабих цяла тетрадка, но накрая се отказах. Оставих това, което бях написала. Не беше перфектно, но съм прекалено изморена, за да мисля. Приготвих раницата си за утре и влязох в банята, за да си взема душ.