Rumors

Глава 48

С Дилън се отбихме до McDonald's, за да хапнем и след това се прибрахме вкъщи. Майка ми ни посрещна с усмивка, а щом видя и Дилън очите ѝ грейнаха. Сякаш не е била в затвора до преди няколко часа.

-Ребе! Липсваше ми ужасно много.-каза тя и ме прегърна.

-И ти на мен.-измрънках, а жената която ми е дала живот насочи вниманието си към Дилън.

-Ти си онова сладко момче, което идваше да взима дъщеря ми всяка сутрин.-отбеляза майка ми, а гаджето ми просто кимна и се усмихна леко.-Радвам се, че сте все още заедно.

-Да...-отвърна той и се почеса зад врата.

-Скъпа, къде е персоналът и Стюард?-обърна се към мен майка ми. Сериозно ли това я притесняваше точно сега?

-Освободих ги.-отговорих, а тя присви вежди.

-Защо?

-Защото няма с какво да им плащаме?-повдигнах вежда, а тя въздъхна.

-А как ще се справяме с тази голяма къща?-попита изнервено.

-Мамо, взеха ни всички пари! Не можем да плащаме за гимназията и къщата, какво остава за персонал?-повиших леко тона си.

-Все щяхме да намерим начин.-отвърна, а аз изсумтях.

-Трябва да продадем къщата.-казах, а тя ме погледна сериозно.

-Моля? Никакъв шанс! Не искам отново да живея в мизерия.-скръсти ръце пред гърдите си.

-Няма да живеем в мизерия! Просто ще си купим по-малка къща, която не изисква толкова разходи.-поясних, а тя извъртя очи.

-Докато баща ти не излезе от затвора, няма да правим нищо!-отвърна и излезе от стаята. Изтропах нервно с крак и седнах на дивана.

-Тази жена не е добре!-изръмжах, а Дилън зае мястото до мен и ме прегърна.

-Спокойно! Все ще намерим начин как да се справите.-опита да ме успокои и го погледнах.

-Не! Не искам да те замесвам в това. Претърпя достатъчно с Джаксън.-отвърнах, а той се усмихна слабо.

-Не се тревожи за мен. Вече се оправих, а и няма нищо по-важно от теб в момента.-каза. Как може да е толкова сладък? А като си спомня, че в началото беше задник направо се чудя това дали е същият човек.

-Явно хората наистина се променят.-усмихнах се, а той ме изгледа странно.

-Смисъл?-присви вежди.