Rumors

Глава 12

Бях в кухнята и притоплях пицата. Грейсън също беше при мен, за да ми помогне. Бях леко притеснена относно това, което предстои. Ще ги разбера, ако повече не искат да дружат с мен. Свикнала съм хората да странят от мен, заради характера ми или семейството ми. Няма да е нещо, с което ще ми е трудно да се справя, но ще ми бъде малко тъпо, защото наистина ми допаднаха.

-За какво си се замислила?-попита Грейсън и аз го погледнах.

-За...нищо. Хайде, да сложим пицата в чиния и да отиваме при Ондреаз и Валерия.-отвърнах и той кимна. Извадих голяма, бяла чиния и поставих пицата вътре. Грейсън взе чинията и двамата излязохме от кухнята.

-Къщата ти е наистина голяма.-каза той преди да влезем в хола при останалите. Оставихме пицата на масата и всеки си взе по едно парче.

-Вашите се занимават с ресторанти, доколкото разбрах, нали?-обади се Валерия като отхапа от парчето пица. Въздъхнах тежко и оставих моето парче обратно в чинията.

-Не точно...-измърморих и всички ме погледнаха.-Причината да не ви разказвам с какво се занимават нашите е, че...те всъщност имат мръсен бизнес. Незаконен.-опитах се да обясня, но ми беше адски трудно.

-Дилъри ли са?-попита Ондре и аз кимнах леко.

-Може да се каже. Продават дрога, оръжия и всякакви такива неща незаконно. Не се интересувам много от това, защото не искам да имам много общо с този бизнес.-отговорих и никой не казваше нищо. Всички бяха забили погледи в мен и не знаеха как да реагират.-Ще ви разбера, ако искате да страните от мен. Няма да ви заплашвам да ми бъдете приятели, не съм такава.

-Аз не мисля да страня от теб.-отвърна Ондре и аз го погледнах. Лека усмивка се появи на лицето ми.

-Наистина?-попитах.

-Даа, това че вашите са такива, не означава, че и ти си. А и така по-лесно ще мога да си намирам трева.-каза той, като последното го прошепна.

-Аз също не смятам да страня от теб.-съгласи се Грейсън и остана само Вал. Погледнах я, а тя въздъхна и се усмихна леко.

-Наистина не очаквах това, но...коя съм аз, че да те съдя. Всеки си има начини как да се изхранва и ако това е вашият...окей. Не мисля да изгубя приятелка като теб, защото най-накрая намерих някого, когото да ме разбира.-Валерия проговори, а аз бях ужасно щастлива, че не ми се сърдят. Прегърнах и тримата, което беше нещо странно за мен. По принцип не съм по прегръдките.

-Наистина оценявам това, че решихте да ми останете приятели. Но ще ви помоля нещо. Не казвайте на никого за това. Ако в гимназията се разчуе, ще тръгнат всякакви слухове за мен и ще трябва да се занимавам с наивни идиоти, които вярват на всичко.-помолих ги и те се засмяха.

-Нищо няма да кажем.-увери ме Ондреаз, като се направи, че заключва устата си и хвърли невидимия ключ.

-Искам да попитам още нещо.-обади се испанката и аз я погледнах в очакване.-Този Джаксън...има ли нещо общо с този бизнес? Стори ми се доста странна, след като го видя.-попита тя.

-Джаксън е бившето ми гадже. Разделихме се малко преди да се преместя да живея тук. И причината за това беше, че той се държеше ужасно с мен. Отначало беше добър, но после започна да ми се кара за най-малкото нещо, посягаше ми и ме е отвличал. Даже...почти щеше да ме изнасили.-обясних. Беше ми трудно да говоря за Джаксън, защото това ми е болна тема. Не искам да се сещам за нещата, които ми е причинявал.

-Pendejo!-Валерия каза нещо на испански.

-Еха...този е психопат.-отвърна Ондре.

-А той какво прави в Лос Анджелис?-попита Грейсън.

-Наистина не знам. Но се надявам да не започне отново с неговите номера.-повдигнах рамене.

-Трябва да има начин да го разкараш.

-Защо не извадиш ограничителна заповед?-предложи Грейсън и Ондреаз изпуфтя.

-Пф, оригинален си като турски анцуг. Момчето е мафиот, мислиш ли, че една хартийка ще го спре?-отвърна той и Валерия се засмя.

-Пич, много ме кефиш. Обичам те!-каза тя, а той се усмихна самодоволно.

-Благодаря! И аз се обичам.-отвърна доволно и оправи косата си. Грейсън се намуси леко, а аз преметнах ръка зад рамената му.

-Спокойно, пич. Ще оправим това.-успокоих го, а той се усмихна леко.

-Наистина трябва са се променя.-отвърна той.

-Грейсън, ако ти се харесваш по този начин, не е нужно да се променяш. Не забравяй, че ти си уникален по свой си начин. Но...наистина трябва да се отпуснеш малко. Поне пред нас.-посъветва го Валерия и той кимна леко.

-Ребека, имаш ли алкохол?-обади се Ондреаз и аз кимнах.

-Да, нашите имат цяло мазе с вино. Искате ли?-попитах и всички кимнаха.

-Давай да изпием няколко бутилки!-извика Валерия и аз се засмях.

-Ще отида да донеса. Ондре ще дойдеш ли с мен?-погледнах към момчето срещу мен и той кимна. Двамата се изправихме и излязохме от стаята.