Rumors

Глава 18

Спрях колата си пред дома на Валерия и слязох. Взех раницата си и заключих превозното средство. Огледах къщата и не беше толкова голяма, колкото предполагах. Беше горе-долу, колкото нашата, имаше три етажа, градината беше голяма с много цветя и малко езерце. Да си призная, харесва ми.

Застанах пред входната врата и звъннах на звънеца. След няколко секунди се чуха стъпки отвътре и вратата се отвори. Валерия се усмихна топло и ми направи място да вляза. Огледах обстановката около мен. Ще си върна думите. Това място е огромно. Отвътре изглежда много по-голямо, отколкото отвън. Подът беше мраморен, стените бели и обсипани с картини на известни художници. Навлязохме навътре и забелязах, че имаше шкаф с наредени награди от състезания на него. Да не би баща ѝ да е състезател?

-Здравейй! Ти трябва да си Ребека, аз съм майката на Валерия, Мария. Приятно ми е да се запознаем.-жена на средна възраст се появи и ме прегърна. Имаше черна коса и щом огледах лицето ѝ по-добре, разбрах, че Валерия ѝ е одрала кожата. Имаше същото излъчване като нейното.

-На мен също ми е приятно да се запознаем, госпожо Родригез.-усмихнах се и в този момент баща ѝ също се появи.

-Нека да си говорим на ти. Аз съм Хулио!-представи се той и се здрависахме. Изглеждат приятни хора.

-Ребека.-отвърнах.

-Валерия каза, че си нова в града. С какво се занимават вашите?-попита майка ѝ и аз погледнах към приятелката си.

-Ъмм...

-Родителите на Ребека имат верига ресторанти, държат хотели и...да.-отговори Валерия вместо мен, за което ѝ бях много благодарна.

-Така ли? Кои хотели държат?-полюбопитства баща ѝ.

-Знаете ли? С Ребе трябва да се качваме, защото...имаме да пишем домашно. Чао!-каза бързо испанската и ме задърпа нагоре по стълбите. Как мразя да изпадам в такива ситуации. Защо нашите не се занимават с нещо нормално, мамка му?

Влязохме в стаята на Валерия и оставих раницата с нещата ми до леглото. Въздишах шумно и седнах на леглото. Чернокоската зае мястото на въртящия се стол и ме погледна.

-Съжалявам за нашите, просто са...любопитни.-каза тя.

-Няма нищо, разбирам ги! Искат да се уверят дали съм добро момиче.-отвърнах.

-Нещо случило ли се е? Не изглеждаш много добре?-попита ме тя и се премести до мен, като постави ръка на гърба ми.