Rumors

Глава 20

Гледна точка на Валерия

Бях до масата с напитки и си налях пунш. Отпих няколко глътки от чашата и Грейсън дойде. Той също си наля в една чаша и ме погледна. Усмихнах се леко, а той се прокашля.

-Какво...какво правиш?-попита несигурно. Толкова е сладък, когато се притеснява.

-Нищо, ти?-отвърнах и той погледна надолу.

-И аз така. Не сме добре дошли тук, но явно на Ондреаз не му пука.-каза той и двамата погледнахме към момчето, което се зарибяваше с две момичета от мажоретния състав.

-Той е луда глава.-засмях се и отново отпих от чашата си.

-Така е.-съгласи се той. Отново настъпи неловка тишина. Може би трябва да го поразпитам малко повече за живота му. Да се опознаем.

-Каза, че имаш брат... на колко е?-попитах и той ме погледна.

-На 21, но поведението му е като на 16 годишен тинейджър. В главата му са само момичета, хазарт и дрога.-обясни той, а аз се изненадах. Това звучи доста...безотговорно и ужасно.

-Оу...аз също имам брат.-отвърнах и той повдигна вежди.

-Така ли?-попита и аз кимнах.

-Мда, казва се Едуардо и в момента е в Ню Йорк. Трета година студент.-отговорих.

-Яко... Ще ми се и Итън да се отнасяше сериозно и да учеше в университет.-каза разочаровано и аз поставих ръка на рамото му.

-Просто трябва някой да му покаже правилния път. Някой да му отвори очите. Не винаги ще е така.-успокоих го, а той се усмихна леко и кимна.

-Грейсън! Ела за малко!-извика го Ондреаз и Грейсън тръгна след него. Играех си с чашата в ръцете ми и бях потънала в мисли. Мама и татко ще ме убият, когато разберат, че съм избягала. Ще ги разочаровам. Никога не съм криела нещо от тях.

-Валерия? Ще играем на бутилка, искаш ли да се присъединиш?-чух гласа на Томас и повдигнах поглед към него. Замислих се за момент, но накрая кимнах. Трябва да изгоня мислите за нашите, защото ме съсипваха. Трябва да изгоня напрежението и да се забавлявам.

Двамата влязохме вътре и заехме места на дивана. Бяхме наредени в кръг, който включваше мен, Ник, Томас, Стейси, Ондреаз и Синтия. Томас завъртя шишето, а гърлото на бутилката посочи към Ондреаз. Срещу него се беше настанила Стейси и на лицето му се показа доволна усмивка. Той се приближи към нея, но тя го спря.

-Няма да стане, загубеняк! Не си ми на нивото.-каза тя, а той повдигна вежди.

-Когато опиташ от тези устни, ще си промениш мнението!-отвърна ѝ той и тя се засмя.

-Не бъди толкова сигурен, както и да ти беше името.-обади се Синтия, а аз я изгледах лошо.

-Благодарение на него в момента си тук и дишаш. Може да се държиш малко по-мило и да му благодариш, че ти спаси сакатия задник.-намесих се и тя ме изгледа накриво.  Грейсън се появи и зае мястото до приятеля си.

-От толкова злоба ще ти излязат бръчки и тогава гримът няма да ти помогне.-чух гласа на Ребека и всички се обърнаха към нея.

-Млъкни.-изсъска ѝ Синтия.

-Май искаш отново да поплуваш, а?-присви очи приятелката ми и в този момент Дилън се появи. Обви ръцете си около нея и я прегърна.

-Братле, момичето ти е доста борбено!-обади се Ник и Дилън се засмя.

-Такава си е.-усмихна се той и я целуна по бузата, а Ребека направи недоволна гримаса.

-Махни си рибешките устни от лицето ми.-изсъска му тя и той отново се засмя нервно.

-Също така има и чувство за хумор. Май е време да се прибираме, какво ще кажеш, скъпа?-попита я той и аз се изправих от мястото си.

-Да, аз мисля същото. Утре трябва да ставаме рано и...да.-съгласих се и тримата излязохме от къщата. Стигнахме до колата на Ребе и спряхме.

-Рибешки устни? Сериозно?-обади се Дилън и Ребека се засмя.

-Какво? Да не би да засегнах егото ти?-попита го тя, а той извъртя очи.

-Внимавай как ми говориш пред останалите, защото може да ни хванат и тогава ще стане лошо. Най-вече за мен!-ядоса се той.

-Разбира се...-изнрънка тя и скръсти ръце.-Както винаги, ти пука само за себе си! Спокойно, няма да издам задника ти!-изсъска му тя и се качи в колата. Последвах примера ѝ и потеглихме.

***

Прибрахме се вкъщи и за мой късмет нашите все още ги нямаше. Качихме се бързо в стаята си и се приготвихме за лягане. Ако нашите ме бяха спипали, не знам какво щеше да стане с мен. Сигурно щяха да ме заключат да си стоя в стаята цяла седмица. Не ме разбирайте погрешно, родителите ми са яки и разбрани, но в същото време и много стриктни. Искат да преуспея в живота, а не да пропадна.

——————————————————————-

Здр, мдр! Как сте? Що сте?

Съжалявам, че пак ще ви досаждам с моите въпроси ама какво да се прави😂

Та...какво предпочитате? По-дълги глави или такива? Интересно ми е дали искате главите да са малко по-дълги, примерно да надвишават 1000 думи. В момента пиша около 700-800 думи. Напишете в коментарите дали искате главите да са по-дълги и какво мислите, че ще се случи за напред в историята!

Обичам вии❤️❤️❤️