Rumors

Глава 45

След като се прибрах от изписването на Дилън, не заварих никого вкъщи, а беше късно, защото решихме да се отбием да хапнем в KFC. Нашите казаха, че ще се приберат днес, а нямаше и следа от тях. Дори не са ми звънели. Не, че ми звънят по принцип, но все пак.

Реших да ги потърся и извадих телефона си. Веднага започнах да търся номера на майка ми в указателя. Намерих го и звъннах, но се включи гласовата ѝ поща. Опитах още няколко пъти да се свържа с нея, но без успех. Отказах се от нея и звъннах на татко, но неговият телефон дори не беше включен. Какво става?

На вратата се позвъня и присвих очи. Приближих се и погледнах през шпионката. Братовчедка ми стоеше отпред и чакаше търпеливо да ѝ отворя. Натиснах дръжката и дръпнах вратата към мен.

-Здравей, Ребе!-усмихна ми се тя слабо.

-Здравей, Миа! Какво правиш тук?-попитах объркано и ѝ направих път да влезе.

-Аз...дойдох да проверя как си.-отговори и двете се настанихме на дивана.

-Ами, добре съм.-отвърнах.

-Значи все още не си разбрала...-въздъхна, а аз не разбирах какво по дяволите се случва.

-Може ли да ми обясниш какво става?-попитах леко изнервено и тя ме погледна.

-Вашите са в затвора.-отговори, а аз се облегнах на дивана и затворих очи. Писна ми всяка седмица някой да е в затвора.

-Отново ли? Защо този път?-измрънках.

-Полицията разбрала, че са работили с Джаксън и ги е затворила. Но майка ти ще излезе до няколко дена.-обясни братовчедка ми и я погледнах.

-Ще претърсят къщата, нали?

-Най-вероятно. Но не се тревожи за това сега. Татко се опитва да направи всичко по силите си, за да ги изкара и двамата.-опита да ме успокои, а аз кимнах.

-Има ли къде да останеш?-попитах, а тя поклати отрицателно глава.-Добре, ще те настаним в една от стаите за гости.-изправих се от дивана и двете се качихме на горния етаж, за да изберем стая.

***

Последните два дена прекарах с Дилън и братовчедка ми. Не исках да тревожа Дилън с проблемите си, но не исках и да го оставям сам, защото все още се възстановяваше.

Днес беше рождения ми ден и най-накрая щях да бъда пълнолетна. Но изобщо не се чувствах на 18. Душата ми все още е на 10. Не бях в особено настроение, заради нещата, които се случват с нашите, но гледах да не го показвам много. Мразя хората да ме гледат със съжаление, а колкото по-малко хора знаят какво се случва в живота ми, толкова по-малко съжаление.