Rumors

Глава 4

Прибрах се вкъщи и майка ми ме посрещна с голяма усмивка, която казваше "Чакам да ми разкажеш как мина първия учебен ден". Просто я подминах и се качих в стаята си. Оставих раницата си и отворих големият гардероб, за да си приготвя нормални дрехи, с които да изляза. Чух почукване на вратата и след малко мама влезе.

-Как мина днес? Намери ли си приятели?-попита ентусиазирано, а аз извъртях очи.

-Беше просто нормален ден. Училището е пълно с надути богаташи, както ти казах. Заговорих се с новите момчета и се уговорихме да излезем по-късно. Също така се запознах и с едно момиче, което изглежда по-нормално от останалите.-обясних ѝ, а тя ме слушаше вниманетлно.

-Значи не е било толкова зле?-повдигна вежди и аз въздъхнах.

-Все пак беше първи ден, не мога нищо да кажа.-отвърнах и извадих чифт накъсани дънки и широка бяла тениска.

-Кога ще излизаш? И къде ще ходиш?-попита тя и аз я погледнах.

-Уоу, по-кротко. Какви са тези разпити?-отвърнах на въпросите ѝ с въпрос.

-Майка съм ти, имам право да знам къде отиваш и кога ще се върнеш.-оправда се тя.

-Ще ходим в някакъв бар близо до плажа. Ще се върна за вечеря, ако това те интересува.-обясних ѝ и тя кимна.

-Добре, скъпа. Забавлявай се.-изпрати ми въздушна целувка преди да излезе от стаята. Защо ми се прави на приятелка? Тя ми е майка.

Съблякох грозната униформа и влязох в банята. Взех си бърз душ и облякох нормални дрехи. Сложих големи, кръгли обеци и оправих грима си. Напръсках се с парфюм и прибрах парите и телефона си в малка, черна чантичка със златна каишка. Взех ключовете за колата си и излязох от стаята. Слязох по стълбите и казах на майка ми, че тръгвам. Баща ми отново го нямаше, което беше нормално за него. Постоянно е зает с бизнеса.

Излязох от къщата и се качих в колата си. Запалих и потеглих към бара, в който Грейсън работи. Ако не друго, то поне се надявам да изпия някой хубав коктейл.

След час някъде спрях колата си и слязох от нея. Заключих я и тръгнах към бара, който всъщност се намираше точно на плажа. Беше открит и се чуваше приятна музика. Видях Валерия да стои на един от високите столове и се приближих към нея.

-Ей, ти дойде!-зарадва се тя.

-Мда...-отвърнах и седнах на стола до нея.-Ондреаз няма ли го?-попитах и в този момент Грейсън се появи.