Глава 33

515 43 36
                                    

Седмицата мина бързо и скучно. Не съм се виждала много с Дилън, защото и двамата бяхме заети да се подготвяме за мача. Грейсън ми изглеждаше уморен и притеснен, а Ондреаз си беше същата луда глава, но определено търсеше вниманието ми повече от обикновено. Не искам да го нараня, но просто в момента само Дилън ми е в главата. Полицията все още не бяха открили извършителя на убийството, а най-лошото беше, че нямаше заподозрени. Освен мен де... всички в гимназията все още си мислят, че аз съм го направила.

-Днес имаме тренировки, да не забравиш.-напомни ми Вал, а аз просто кимнах.-За какво си се замислила?-попита тя и я погледнах.

-За нищо.-отговорих, а тя се усмихна.

-Мислиш си за Дилън, нали?-повдигна вежда. Направих ѝ знак да млъкне, а тя започна да се смее. Огледах се да не случайно някой да е чул разговора ни.

-Казах ти да не говорим за това в училище. Или където и да е било.-изсумтях и тя зае мястото до мен.

-Спокойно де. Няма нищо лошо в това.-каза тя и в този момент Дилън влезе в стаята, но не беше сам. Разговаряше с Аби, главната мажоретка.

-Значи ще се видим в петък вечер. Ще те взема в осем.-чух част от разговора им и с Валерия се спогледахме.

-Това не означава нищо. Може просто да се видят по работа. Не е казано, че ще излизат на среща.-опита да ме успокои, но поклатих глава.

-Не, няма значение!-въздъхнах.

-Здравейте, здравейте! Как сте красавици?-чух гласа на Ондреаз и погледнах към двете момчета пред нас.

-Супер!-веднага прикрих недоволството от това, че Дилън си урежда срещи с други момичета, а аз като най-голямата глупачка тая надежди, че може би и той ме харесва.

-Ще се видим ли днес, скъпа?-обади се Грейсън и целуна Вал.

-Имам тренировки с мажоретките, а след това трябва да отида в залата.-отвърна тъжно приятелката ми, но бързо се съвзе и усмивка се показа на лицето ѝ.-Защо не дойдеш на вечеря у дома? Ще се запознаеш с нашите.-предложи ентусиазирано.

-Не знам. Сигурна ли си, че е добра идея?-попита Грейсън като се почеса зад врата.

-Разбира се! Трябва все някога да ви запозная.-отговори чернокосата, а момчето до нея кимна.

-Добре, значи довечера ще се запознавам с тъща и тъщата.-пошегува се той и всички се засмяхме. Видях Дилън да се приближава към нас и усмивката ми веднага изчезна.

RumorsWhere stories live. Discover now