Rumors

Глава 24

Тази вечер беше партито, за което нямах и грам настроение. Просто след всичко, което се случи вчера, искам да си остана сама на спокойствие. Не знам дали направих грешка, че споделих на Дилън за семейството ми, но се почувствах по-добре. Надявам се да не каже на никого, защото тогава ще стане страшно. Ще вкарат нашите в затвора и не само. Ще претърсят къщата за дрога, оръжия и всякакви такива неща. Ще остана на улицата и няма да мога да плащам за гимназията.

-Ребе, добре ли си?-чух гласът на Валерия и разтърсих леко глава, за да се отърва от тези мисли. Погледнах към момичето до мен и кимнах.

-Аз...да.-отговорих несигурно.-Ти нали ще дойдеш довечера на партито?-реших да сменя темата и да говорим за нещо друго.

-Не знам. Ще опитам да говоря с нашите. Стискай палци да се смилят над мен.-отвърна приятелката ми и се усмихна леко. Стиснах палци в знак, че ще се моля да я пуснат и отново се съсредоточихме върху учителят, който обясняваше за втората световна война. Мразя история...

***

Часовете свършиха и всички излязохме от гимназията. С Грейсън и Ондреаз седнахме на една пейка в двора, за да се разберем за довечера. Валерия тръгна, защото шофьорът ѝ я чакаше и каза, че ще ми се обади ако техните я пуснат.

-В колко часа трябва да сме у вас?-попита Грейсън.

-На останалите казах, че в осем започва, но вие ако искате може да дойдете по-рано.-отговорих и те кимнаха.

-Ще има алкохол, нали?-повдигна вежда Ондреаз и аз се засмях.

-Без алкохол на къде?-отвърнах и Дилън се появи. Постави ръка на талията ми и ме придърпа към него. Инстинктивно поставих глава върху гърдите му и се заслушах в сърцето му. Чувствам се странно около него след вчерашния ни разговор. Разкрихме една част от себе си и по някакъв начин се сближихме.

-Купона ли обсъждате?-попита момчето до мен.

-Да. Ти ще дойдеш, нали?-погледнах го, а той се усмихна и потърка носа си в моя.

-Разбира се, че ще дойда.-целуна устните ми, но след това и двамата се отдалечихме един от друг, защото действията му бяха странни. За първи път се държи толкова мило и като истинско гадже. Или просто аз започвам да приемам нещата на сериозно?

-Двойката на годината. Колко сте сладки само.-каза Синтия и се усмихна фалшиво. Извъртях очи и скръстих ръце.