Rumors

Глава 29

Днес беше сряда и щяхме да се събираме за проекта по биология. Все още бях сърдита на нашите, но и бях решена да издам Джаксън на полицията, защото няма да позволя да ми съсипе живота. Ако нашите няма да направят нещо по въпроса, то тогава сама ще се справя. Дори ако се наложи да застраша и тях. Сигурно звуча ужасно, но нямам какво друго да направя, нали? Не мога да продължавам така и да позволявам да ме мачкат.

Събудих се преди алармата си, което беше доста необичайно. По принцип не мога да се измъкна от леглото, а сега...ставам с усмивка. Защо? Кой се събужда в добро настроение сутрин? Да не би да откачам?

Днес явно ще правя, каквото си поискам, защото реших да отида на училище без униформа, а с дънки и тениска. Мда, бунтарката се завръща. Казах ви, че няма да издържа дълго да спазвам правилата. Това просто не е в мой стил.

Когато влязох в гимназията всички впериха погледи в мен и ме гледаха все едно бях някое извънземно. Наслаждавайте се на гледката, смотаняци, защото нямате смелостта да го направите.

Влязох в класната стая и Дилън веднага дойде при мен, като ме хвана за ръката. Дръпна ме настрана, а аз го изгледах объркано.

-Какво си мислиш, че си позволяваш? Да дойдеш на училище облечена така? Ти луда ли си?-попита той.

-Да.-отговорих честно, а той се взираше в мен.

-Ребека, може да те изключат!-въздъхна и прокара пръсти през косата си, като я разроши.

-И какво от това? Да правят, каквото си поискат, никой не може да ме задължи да ходя с това грозно нещо. Погледни се...-посочих го.-...харесвам те много повече с обикновени дрехи.-казах, а той ме погледна изненадано.

-Така ли?-попита и аз кимнах. Самодоволната му усмивка отново се появи на лицето му, а това ме изнерви.-Виждаш ли, Ребе? Малко по малко започваш да се влюбваш в мен.-отвърна, а аз се изсмях и извъртях очи.

-Пф, мечтай си...-да, прав си. Шибано си прав и ме дразниш, заради това...-Убедена съм, че ти нямаш топките да се появиш така.-повдигнах вежда.

-Дали?-приближи се към мен и усетих как сърцето ми заблъска бясно в гърдите ми. Мамка му, отдалечи се преди да ми изкочи сърцето.

-Госпожице Уотсън, надявам се да имате доста добра причина, за да не спазвате правилника на гимназията.-чух гласът на господина и се обърнах. Сега, ако започне да ми мрънка си тръгвам.-Сядайте си по местата.-нареди и всички го послушаха. Хвърли ми един предупредителен поглед, а аз извъртях очи и заех мястото си до Валерия.