Rumors

Глава 8

-Джаксън?-казах тихо и присвих вежди. Надявах се да не го срещна. Надявах се да съм се отървала от това чудовище веднъж завинаги, но уви...не съм.

Сигурно се питате кой е Джаксън? Той е бившето ми гадже. Миналата година ходихме. Отначало всичко беше прекрасно, но рано или късно всички показваме какво стои зад маската, нали? Оказа се, че Джаксън работеше за нашите. Тогава все още бяха нови в това, а той имаше доста опит, защото е дилър от доста ранна възраст. И не, той не е на 17 като мен. Джаксън е на 19, а другия месец ще направи 20. Може да се каже, че бях влюбена в него, но след това което преживях заради него любовта се изпари. А и какво разбира едно 16 годишно момиче от любов?

-Как си? Явно бизнеса на вашите е потръгнал, след като те срещам тук?-предположи той. Защо всички решават да говорят за бизнеса на нашите?

-Кой е това?-обади се Валерия и аз я погледнах.

-Това...това е...Джаксън. Той е бившето ми гадже.-натъртих на последните две думи и погледнах към синеокото момче.

-Чух, че баща ти имал проблеми с...-започна той, но аз го прекъснах.

-С един от ресторантите, които държим? Да, правилно си чул.-наложи се да излъжа. Надявам се тъмнокосото момче да е разбрало намека ми.

-Какво толкова криеш, Ребека?-Дилън отвори отново голямата си уста, а аз извъртях очи.

-Нищо, което те засяга.-измрънках и усетих как ръката на Джаксън се увива около талията ми.

-Изпълнявай това, което ти казвам и приятелчетата ти няма да разберат що за стока е семейството ти.-прошепна в ухото ми и цялата настръхнах. Заплахите се появиха. Той беше единственият, който можеше да ми наложи правила. Можеше да има вид на ангел, но душата му принадлежеше на дявола. Приглътнах шумно и успях да го погледна в очите.

-Какво си намислил пак?-попитах плахо, а той се усмихна.

-Не е тук мястото да го обсъждаме, сладка!-извърна поглед и сля устните ни. Какво по дяволите? Избутах го от себе си, а той се засмя. Хвана лакътя ми и ме дръпна към него.-Не ме разочаровай, Уотсън, защото живота на баща ти зависи от мен.-изсъска в лицето ми и издадох лек стон, защото хватката му беше прекалено силна. Той ме пусна и тръгна без да казва нищо повече. Дишането ми се учести. Съгласих се да се преместим тук, за да избягам от проблемите, а то какво се оказа? Че няма отърване от тях.

-Я, все пак някой може да ти затвори устата.-заяде се Дилън, а на мен сега изобщо не ми беше до него. Погледнах към Валерия и се приближих към нея.

-А-аз...ще тръгвам.-казах и се обърнах на петите си.

-Чакай, Ребе! Къде тръгна?-чух я да вика зад мен, но единственото, което исках е да се прибера вкъщи. Чувствах отново страх. Нещата, които Джаксън ми причини за една година, останаха травма за цял живот.-Ей, добре ли си?-Валерия ме хвана за ръката и ме спря. Обърнах се към нея и опитах да прикрия факта, че бях изплашена.

-Да, просто...трябва да поговоря с майка ми за едно нещо.-отговорих и се опитах да звуча уверено.

-Сигурна ли си? Този Джаксън...създава ли ти проблеми?-попита притеснено, а аз въздъхнах. Дали да ѝ кажа истината? Не, все още е рано да се разкрия пред когото и да е било.

-Ще говорим за това друг път, обещавам. Просто ме остави да се прибера.-помолих я и тя кимна бавно. Отново тръгнах по пътя си.

-Обади се, ако имаш нужда от нещо!-чух я да вика зад мен, но не се обърнах. Мислите ми бяха превзети от Джаксън.

Гледна точка на Валерия

Върнах се при момчетата. Грейсън и Ондреаз разговаряха нещо настрана от останалите.

-Какво стана с Ребека? Май нещо се изплаши от бившето гадже, а?-присмя се Дилън, а аз му хвърлих кръвнишки поглед.

-Млъкни и спри да се държиш като задник! И моля те, разбери най-накрая, че Синтия те използва, защото ще си изпатиш.-посъветвах го и той извъртя очи.

-Не се държа като задник.-отвърна той и всички го погледнаха.-Добре де, може би малко. Но не мисля да се държа прекалено добре с това момиче. Прекалено съмнителна ми е.

-Защо не я харесваш? Момичето е пекано. С нея ще бъде доста забавно, ако излезем някоя вечер. Даже...какво ще кажете този уикенд да излезем и да се позабавляваме?-предложи Томас.

-Съгласна съм. Но при едно условие.-погледнах към тримата надувковци, седнали на пейката.-Искам Грейсън и Ондре също да дойдат.-казах и те се спогледаха.

-Никакъв шанс. Тези загубеняци? Сериозно ли, Валерия?-попита Дилън и аз скръстих ръце.

-Ако това не те устройва, си остани вкъщи.-отвърнах му и се усмихнах самодоволно. Обърнах се на петите си и отидох при двете момчета, които разговаряха на няколко метра от нас.