Rumors

Глава 23

Гледна точка на Валерия

Стоях си в стаята и пишех есе по английски. Нямах какво друго да правя, затова реших да уча и да запълвам времето си. Нашите бяха на пистата и нямаше никого вкъщи. Писах на Ребека, за да я попитам как върви срещата с Дилън, но още не ми е отговорила. Явно нещата вървят на добре. Ще бъда наистина щастлива, ако тези двамата наистина тръгнат, защото изглеждат перфектно заедно.

Бях се съсредоточила върху есето, но тракането по прозореца ми привлече вниманието. Някой хвърляше камъчета по него. Изправих се от леглото си и се приближих до прозореца. Дръпнах завесата и го отворих. Изкарах главата си и погледнах надолу, а погледа ми съзря Грейсън.

-Рапунцел, спусни косата си?-извика той, а аз присвих вежди объркано.

-А?

-Пусни ме да вляза.-обясни, а аз кимнах. Затворих прозореца и излязох от стаята. Слязох долу и му отворих вратата. Пуснах го да влезе и отидохме в хола, като седнахме на дивана.

Никой не казваше нищо и цареше тишина, както винаги. Как да го накарам да се отпусне пред мен?

-Защо дойде?-развалих тишината и той ме погледна. Замисли се какво да отговори, като се почеса зад врата.

-Аз...да, не трябваше да идвам. Съжалявам.-измрънка под носа си и се изправи от дивана. С бърза крачка тръгна към вратата, но аз го спрях.

-Не съм казала, че не искам да си тук!-засмях се.

-Исках просто да те видя. А и Ребека ми каза, че вашите са те наказали.-отвърна той и отново заехме местата си на дивана.

-Ам, даа...-въздъхнах.-Но е просто за седмица...да се надяваме.-казах и той се усмихна леко.

-Ясно.-кимна, а аз го погледнах объркано.

-Все още не разбирам защо си дошъл да ме видиш.-поклатих глава, а той прехапа устни.

-Може би...-приближи лицето си до моето, а погледът му падна върху устните ми.-...за да направя това.-довърши мисълта си и в следващия момент усетих меките му устни върху своите. Действието му ми ме изненада, но въпреки това отвърнах на целувката. Усетих лек гъдел в стомаха, а сърцето ми ускори ритъма си.

Отделихме се от целувката и се взирахме един в друг. Върху лицата ни имаше усмивки, които показваха, че и на двама ни ни е харесало. Трябва да изтрия записа от камерите, когато си тръгне.