Rumors

Глава 49

Бяхме се събрали пред бара, където работеше Грейсън. Времето беше приятно, полъхваше лек вятър и се наслаждавахме на залеза. Е, доколкото можехме, защото Синтия не спря да мрънка някой да я снима, за да се качи в инстаграм. И аз се снимах, но не си направих хиляда снимки.

-Трябваше да извикаме и Тревър.-обади се мрънкалото и всички я погледнахме странно.

-Защо? Да се държи психопатски ли?-отвърна Дилън.

-Ти просто ревнуваш.-изпуфтя блондинката, а момчето до мен се засмя.

-Да, направо умирам от ревност. Така като гледаш момичето до мен заема по-важна част в сърцето ми, отколкото ти.-поясни ѝ Дилън, а тя само повдигна вежди.

-Мда, щом казваш. Винаги оставам в мислите на момчетата. Не можеш да си ме избиеш толкова лесно.-скръсти ръце пред гърдите си и седна на пясъка до най-добрата си приятелка.

-Знаеш ли? Караката ти са като McDonald's.-обади се Джеймс.

-Защо?-попита го объркано блондинката.

-Защото са отворени 24/7.-затапи я и всички извикахме, а тя само изръмжа недоволно. Лицето ѝ придоби червен цвят от гняв.

-Млъквайте, идиоти такива. Вие не заслужавате моето присъствие, не заслужавате вниманието ми!-извика тя.

-Тогава какво правиш тук?-повдигнах вежда, а тя ме погледна. Присви очи и ме гледаше в очите.

-Въпросът е какво правиш ти тук! Появи се и веднага цялата гимназия падна в краката ти. Открадна гаджето ми, приятелите ми и ме изкарваш лош човек.-изсъска.

-Значи приемаш Ребека като конкуренция?-попита Ник, а тя извъртя очи.

-Тя не може да ми бъде конкуренция. Погледни я! Едно нищо. Баща ѝ е в затвора, майка ѝ е като лист носен от вятъра, а тя се прави, че всичко е наред.-започна да говори глупости и този път ме вбеси.

-А да не би при теб всичко да е наред? А? Спиш с всеки срещнат, благодарение на баща ти всички те харесват, защото има пари и е влиятелна личност. Правиш се на силна, но под целия този грим, който носиш стои едно разбито момиче, което е комплексирано от това какво мислят хората за нея. За теб външният вид е по-важен от характера. Хвана се с психолога само, защото не искаш да бъдеш сама.-отвърнах ѝ и тя замълча. Не знаеше какво да каже и само ме гледаше лошо.

-Не знаеш нищо за мен.-измрънка и се изправи.-Ще съжаляваш, че се премести тук.-заплаши ме и си тръгна.

-Това момиче е...ку-ку.-изсвирка Джеймс.

-Синтия не е толкова лош човек, просто...не я познавате добре.-намеси се Стейси.

-Скъпа, само ти я познаваш достатъчно добре, за да знаеш каква е. Никой не е виновен, че се държи така с нея. Заслужава си го.-отвърна ѝ Ник и хвана ръката ѝ.

-Така е, но...не знаете какво преживява тя в момента.-каза блондинката, а гаджето ѝ я целуна по челото.

-Искаш ли да се разходим малко по брега?-прошепна Дилън в ухото ми и го погледнах. Усмихнах се леко и кимнах. Станахме от пясъка и се отдръпнахме от останалите.

Никой не забеляза отсъствието ни, но така беше по-добре. Дилън хвана ръката ми и приплете пръстите ни. Събухме обувките си и стъпвахме по мокрия пясък. Водата галеше стъпалата ни, а шумът от разбиващите се вълни беше успокояващ. Не си падам по романтиката, но този момент не искам да свършва никога. Искам да сме само аз и Дилън, двамата, хванати за ръце, наслаждавайки се на гледката пред нас.

-Не се хващай на думите на Синтия. Тя постоянно напада хората.-момчето до мен наруши тишината и предизвика погледа ми.

-Изобщо не ми пука какво казва тази кифла. Тя не може да ме засегне по никакъв начин, защото не е важна за мен. Единствените хора, които могат да ме наранят по някакъв начин са семейството ми и приятелите. Хората, които обичам като цяло.-обясних и той се усмихна леко.

-Аз влизам ли в това число?-попита, а аз присвих вежди объркано.-За хората, които обичаш. Аз...там ли съм?-зададе въпроса си по-ясно. Не съм се замисляла по този въпрос, но очевидно бях сигурна в отговора.

-Да.-отговорих, а усмивката му стана още по-голяма. Спряхме да ходим и се обърнахме един срещу друг. Постави длан върху бузата ми и се гледахме в очите.

-И аз те обичам!-изрече думите бавно и сля устните ни. Почувствах се като най-щастливият човек на света. Невероятно е как няколко думи могат да те накарат да се чувстваш, сякаш си на седмото небе.

Отделихме се от целувката и допряхме челата си едно до друго. Затворих очи и се наслаждавах на мига. Ръката му все още си почиваше върху бузата ми, а палеца му галеше нежно кожата ми.

-Не съм такъв човек, но...бих останала така завинаги.-проговорих тихо и чух сладкият му смях.

-Аз също.-отвърна и се погледнахме в очите.

-Ще се връщаме ли при останалите?-попитах, а той кимна леко и се обърнахме. Започнахме да вървим към приятелите ни, с небето вече придобиваше тъмносин цвят.