Rumors

Глава 10

Както всяка сутрин, алармата ме събуди. Нямах желание да стана от топлото и удобно легло, но се налагаше. Снощи се въртях цяла вечер и заспах може би към 3. Не можех да спра да мисля за Джаксън. Страхувам се да не отново да се опита да ме нарани, както преди. Сигурно се питате какво толкова е станало, че да се страхувам от него. Ами отвлече ме, биеше ме и се опита да ме изнасили. Това достатъчен отговор ли е? Нашите не знаеха цялата истина за него и затова се държат така.

Както и да е, изправих се от леглото си и отидох в банята. Направих сутришната си рутина и отново се върнах в стаята си. Облякох униформата и оправих косата си. Сложих си очна линия и спирала, и взех раницата си. Слязох по стълбите, като си мислех, че няма да се спъна и да падна, но живота не беше на моя страна. Струполих се на земята и изохках. Денят започва просто страхотно...

Влязох в кухнята, но майка ми я нямаше. Странно, по принцип става рано и пие кафе. Нямам време да я търся сега, затова взех една ябълка и излязох от къщата. Качих се в колата при Стюард и той потегли. Изядох ябълката по пътя.

Шофьорът ми спря колата и му пожелал лек ден, преди да сляза от превозното средство. Поех си дълбоко дъх и закрачих към модерната сграда.

-Ребека!-изкрещя Ондреаз и скочи пред мен.

-Мамка му, Ондре! Изплаши ме!-казах, а той се засмя.

-Много си замислена. Какво става?-попита той. Мисля, че наистина трябва да им кажа.

-Ондре, знам, че сме приятели само от няколко седмици, но...бихте ли ме зарязали, ако ви кажа примерно, че животът ми всъщност не е такъв, какъвто мислите?-отвърнах и той ме погледна объркано.

-Разбира се, че не. Е, ако с това искаш да кажеш, че си убила човек, ще се замисля.-пошегува се той.-Но иначе не. Всеки си има тайни и е нормално да не ни казваш всичко. Сама каза, че се познаваме от няколко седмици, така че...-потупа ме по рамото и аз се усмихнах. Видях Грейсън да стои до шкафчетата и казах на приятеля ми, че ще се видим в час.

Отидох до момчето подпряно на шкафчетата и се усмихнах леко. Той също се усмихна, но някак си срамежливо.

-Пич, ако продължаваш така, няма да оцелееш тук.-засмях се, а той не разбра какво исках да кажа.

-Смисъл?-подкани ме да обясня и аз извъртях очи.

-Ако искаш да се впишеш тук, трябва да поработим върху държанието ти. Не, че характера ти е гаден, просто няма да е зле, ако си малко по...как да го кажа...малко по-непукист.-обясних и той присви вежди.

-Защо си мислиш, че не съм непукист?-попита и аз повдигнах вежди.

-Пич, на челото ти е изписано "не се забърквам в проблеми". Няма нищо лошо в това, ако нарушил някое правило. Светът няма да свърши. А и ще е добре, ако се отпускаш малко повече пред момичетата.-намигнах му и се запътих към стаята.

Влязох в стаята и всеки правеше нещо. Забелязах Дилън да стои на задните чинове и да ме зяпа. Какво ме гледа като пилешка пържола? Седнах на мястото си и изчаках Валерия да се появи, за да има с кого да си говоря. Извадих телефона си и започнах да се ровичкам из социалните мрежи.

-Ако някой те види с телефона, ще ти го конфискуват.-чух гласа на Дилън и вдигнах поглед. Тъмнокоското седна на стола пред моя чин и подпря главата си на ръцете.

-Само да посмеят.-отвърнах и той се засмя.

-Уговорихме се в събота вечер да излезем. Валерия каза ли ти?-попита той, а аз се чудих защо по дяволите разговаря с мен без да се заяжда?

-Ъм, не?-отговорих.

-Е, явно ще ти каже днес.-усмихна се леко и аз повдигнах вежда.

-Дрогиран ли си?-попитах го, а той направи объркана гримаса.

-Моля?

-По принцип не говориш с мен, а ако говориш, то само се заяждаш. Къде е Синтия? Защо не отидеш при нея и не навреш езика си в голямото ѝ гърло?-попитах, а лицето му ставаше все по-объркано.

-Със Синтия скъсахме... и мисля, че ще е добре, ако оправим взаимоотношенията си.-отговори той, а сега аз бях обърканата.

-И защо да го правим?

-Защото... ще бъдем още дълго време заедно и не мислиш ли, че ще е добре, ако се разбираме поне малко?-предположи и аз се замислих. Всъщност е прав, колкото и да не искам да го призная.

-Добре, но да знаеш, че не те харесвам!-казах направо, а той се засмя шумно.

-Чувствата са взаимни, мамасита. Няма да спра да се заяждам с теб! Просто ще го правя по-рядко.-намигна ми и стана от мястото си. Проследих го с поглед и видях как седна на задния чин на другата редица. Наистина не мога да го разбера този човек. Много е смахнат.

Валерия се появи и ме изкара от мислите ми. Усмихна ми се топло, а аз нямаше как да не отвърна.

-Малко закъснях, но трафикът е ужасен, а и се успах.-обясни задъхано и аз се засмях.

-Дилън спомена, че ще излизате в събота вечер...-започнах и тя подскочи.

-Аа даа, щях да ти кажа снощи, но просто забравих. Съжалявам, забравана съм. Трябва да свикваш с това!-засмя се тя.

-Няма проблем, не си единствена. Аз също доста често забравям някои неща.-отвърнах.

-Е, надявам се не си забравила за днес.-подсети ме и аз кимнах.

-Как мога да забравя?-усмихнах се и госпожата влезе в стаята.